Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 85

Маа Рамотсве спеше, но дишането й бе плитко, а сънищата — трескави. Когато се събуди, тя почувства болка в стомаха. Беше почти пет часа. Голямата буря бе отминала, но все още валеше, а капките удряха по тънкия покрив на къщата като оркестър от упорити барабанисти. Тя приседна, но бе принудена веднага да легне отново, защото започна да й се гади. Изви се в леглото и спусна крака на пода. После стана и се запрепъва към вратата и към банята в края на коридора. Там повърна и почти веднага се почувства по-добре. Докато достигна стаята, най-лошото вече бе отминало и тя можеше да обмисли положението. Беше дошла в дома на отровител и ето че самата бе отровена. Не би трябвало да бъде изненадана. Наистина, това бе изцяло и напълно предвидимо.

Петнадесета глава

Какво искате да направите с живота си?

Маа Макутси разполагаше само с три дни. Не беше много и тя се чудеше дали ще успее да разбере за четирите финалистки толкова, че да може да посъветва господин Пулани. Прочете прегледния списък, който той й даде, но нито имената, нито адресите под тях й говореха нещо. Знаеше, че има хора, които твърдят, че могат да съдят за другите по имената им — момичетата на име Мери винаги били честни и домошарки, никога не можело да вярваш на жена на име Сифо и тъй нататък. Това беше абсурдно схващане, далеч не толкова полезно, колкото възгледа, че можеш да прецениш дали някой е престъпник по формата на главата му. Маа Рамотсве й показа статия за тази теория и отначало тя се смя заедно с нея. Но макар че не беше особено подходяща за една модерна жена като нея, идеята я заинтригува и тя се зае дискретно да я проучи. Готовият винаги да помогне библиотекар в Британския съвет за броени минути изнамери книга по темата и й я връчи. „Теория на престъплението“ беше на доста по-високо ниво от професионалната библия на маа Рамотсве. „Принципи на работата на частния детектив“ от Кловис Андерсън. Този наръчник даваше много подходящи съвети за работа с клиенти, но беше на ниско теоретично ниво. За маа Макутси бе очевидно, че Кловис Андерсън не е чел „Списание по криминология“, докато авторът на „Теория на престъплението“ беше доста добре запознат с дискусиите в него за причините да се вършат престъпления. Обществото е един от възможните виновници, прочете маа Макутси — лошите условия на живот и безперспективността превръщат младежите в престъпници; трябва се помни, предупреждаваше книгата, че тези, срещу които е била извършена неправда, на свой ред извършват неправда.

Маа Макутси остана удивена от този пасаж. Това бе напълно вярно, но кой знае защо никога не бе мислила за това по този начин. Естествено, че тези, които постъпваха лошо, са били преди това жертви на подобни действия — това не противоречеше на собствения й опит. Тя си спомни, че когато бе в трети клас, преди много години в Бобононг, имаше едно момче, което биеше по-малките и се наслаждаваше на страха им. Тя не можеше да разбере защо той прави така — мислеше, че просто е лош, — докато една вечер не мина покрай дома му и не видя как пияният му баща го налага. Момчето се гърчеше и плачеше, но не успяваше да избегне ударите. На следващия ден по пътя към училище тя го видя да удря едно от по-малките момчета и да го блъска към бодливите храсти наблизо. Разбира се, на тази възраст тя не свърза причината и следствието, но сега споменът се върна при нея и тя се замисли колко мъдрост има на страниците на „Теория на престъплението“.