Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 44

Речта й бе посрещната с мълчание. А след това той рече:

— Но ти не знаеш колко съм лош. Никога не съм ти разказвал за тези ужасни неща.

— Тогава ми разкажи. Разкажи ми сега. Аз съм силна.

— О, не мога да направя това, маа. Много ще се изненадаш.

Маа Рамотсве осъзна, че този разговор не води доникъде, и смени тактиката.

— Като стана дума за твоя сервиз — каза тя, — ти не беше там вчера, нито предишния ден. Маа Макутси го ръководи вместо теб. Но това не може да продължава вечно.

— Доволен съм, че тя го ръководи — каза равнодушно господин Дж. Л. Б. Матекони. — Не се чувствам особено здрав в момента. Мисля, че трябва да си стоя вкъщи. Тя ще се погрижи за всичко. Моля те, благодари й от мое име.

Маа Рамотсве пое дълбоко дъх:

— Не си добре, господин Дж. Л. Б. Матекони. Мисля, че мога да ти уредя час при лекар. Говорих с д-р Мофат. Той каза, че на драго сърце ще те прегледа. Смята, че е добра идея.

— Не съм болен — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Няма нужда да ходя при д-р Мофат. С какво може да ми помогне той? С нищо.

Разговорът не беше много успокоителен и след като затвори телефона, маа Рамотсве прекара няколко тревожни минути, като кръстосваше кухнята от единия край до другия. Ясно беше, че д-р Мофат е прав, че господин Дж. Л. Б. Матекони страда от някаква болест — докторът я бе нарекъл депресия, — но сега тя се тревожеше повече за ужасното нещо, което приятелят й твърдеше, че е сторил. Нямаше по-невероятен кандидат за убиец от господин Дж. Л. Б. Матекони, но какво ще стане, ако се окаже, че той е точно такъв? Щяха ли чувствата й към него да се променят, ако разбереше, че е убил някого, или щеше да се залъгва, че вината не е била негова, че той просто се е защитавал, докато е удрял жертвата по главата с гаечен ключ? Жените и приятелките на убийците неизменно постъпваха така. Те никога не приемаха, че техният мъж е способен да убие. Същото беше с майките. Майките на убийците винаги настояваха, че синовете им не са толкова лоши, колкото твърдят хората. Естествено, за една майка мъжът си остава малко момче, независимо колко е пораснал, а малките момченца никога не могат да бъдат виновни за убийство.

Разбира се, Ноте Мокоти би могъл да бъде убиец. Той беше напълно способен хладнокръвно да убие някого просто защото нямаше никакви чувства. Беше лесно да си представи как Ноте пробожда някого и си тръгва небрежно, все едно че само се е здрависал с жертвата. Когато я биеше, което се случваше неведнъж, той не показваше никаква емоция. Веднъж, след като разцепи кожата й над веждата с един особено жесток удар, той спря, за да се полюбува на произведението си, както прави лекар, когато разглежда рана.

— Ще се наложи да отидеш в болницата — каза той с пълно безразличие. — Доста лошо порязване. Трябва да бъдеш по-внимателна.