Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 43

„Една жена от моето паство моли за прошката ви, маа. Тя много страда от лошата постъпка, която е извършила спрямо вас преди много години. Помните ли любимата си розова рокля…“

Ако господин Дж. Л. Б. Матекони беше извършил нещо такова — например беше излял моторно масло върху някого, — тогава няма нужда да се тревожи. Ако не смятаме убийството, малко лоши постъпки не могат да бъдат поправени. Много от тях всъщност бяха далеч по-маловажни, отколкото се струваше на прегрешилия, и спокойно можеха да си останат в миналото. А дори и по-сериозните можеха да бъдат простени, след като веднъж се признаят. Трябваше да вдъхне увереност у господин Дж. Л. Б. Матекони — беше много лесно от мухата да стане слон, ако човек цяла нощ се тревожи за нещо.

— Всички сме постъпвали лошо през живота си, раа — каза тя. — Ти, аз, маа Макутси, дори папата. Никой от нас не може да каже, че е съвършен. При хората това просто не се случва. Не бива да се тревожиш за това. Само ми кажи какво е. Сигурна съм, че ще мога да ти върна спокойствието.

— О, не мога да направя това, маа. Дори не мога да почна да ти го разказвам. Ще ти дойде като гръм от ясно небе. Никога повече няма да искаш да ме видиш. Разбираш ли, аз просто не съм достоен за теб. Ти си твърде добра за мен, маа.

Маа Рамотсве почувства, че започва да губи търпение:

— Не говориш смислено. Разбира се, че си достоен за мен. Аз съм най-обикновен човек. Ти си един наистина добър мъж. Добър си в работата си и хората имат високо мнение за теб. Къде си кара колата на ремонт британският върховен комисар? При теб. Към кого се обръщат от фермата на сираците, когато нещо трябва да се поправи? Към теб. Имаш много добър сервиз и аз съм поласкана, че се омъжвам за теб. Няма какво повече да се каже.