Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 45

По време на цялата история с Ноте Мокоти тя беше благодарна само за това, че баща й бе още жив, когато го напусна. Той доживя да види, че дъщеря му се е разделила с този мъж, макар че вече бе изстрадал двете години на тяхното съжителство. Когато отиде при него да му каже, че Ноте си е тръгнал, той не й натякна колко глупава е била да се омъжва за него, даже и да си го мислеше. Просто каза, че тя трябва да се върне при него, че той винаги ще се грижи за нея и се надява сега животът й да тръгне по-добре. Прояви обичайното за него достойнство. Тя се разплака, когато отиде при него, а той просто й каза, че е в безопасност с него и вече не трябва да се страхува от онзи мъж.

Но Ноте Мокоти и господин Дж. Л. Б. Матекони бяха напълно различни хора. Именно Ноте беше вършил престъпления, а не господин Дж. Л. Б. Матекони. Защо тогава той твърдеше, че е направил нещо ужасно, ако това не беше вярно? Маа Рамотсве бе озадачена и — както обикновено правеше в такива ситуации — реши да се обърне за информация и утешение към най-доброто място по всички спорни въпроси — Ботсуанския книжен център.

Тя закуси набързо и остави децата на грижите на Роуз. Искаше й се да им обърне малко внимание, но в момента животът й изглеждаше прекалено усложнен. Въпросът с господин Дж. Л. Б. Матекони излезе на първо място в нейния списък от задачи, следван от сервиза, разследването на проблемите с брата на човека от правителството и преместването в новия офис. Беше труден списък: всяка от задачите в него бе спешна в някаква степен, но денят имаше краен брой часове.

Тя влезе в града и не след дълго намери добро място за паркиране на малкия бял микробус — зад „Стандарт банк“. После, като поздрави един-двама познати, които срещна на площада, се отправи към Ботсуанския книжен център. Той беше любимият й магазин в целия град и преди да купи и най-дребното нещо, тя с наслаждение разглеждаше стоките в него поне час. Тази сутрин обаче умът й беше зает от точно определена тревожна мисия, затова тя събра всички сили, за да устои на изкушенията на рафтовете със списания, пълни със снимки на префасонирани къщи и блестящи дрехи.

— Бих искала да говоря с управителя — обърна се тя към една служителка.

— Можете да говорите с мен — отвърна младата помощничка.

Маа Рамотсве остана непреклонна. Помощничката беше учтива, но много млада и щеше да бъде по-добре да се говори с човек, който знае повече за книгите.

— Не — отговори тя. — Бих искала да говоря с управителя, маа. Въпросът е важен.

Управителят дойде и поздрави маа Рамотсве любезно.

— Радвам се да ви видя — каза той. — В качеството си на детектив ли сте тук, маа?

Маа Рамотсве се засмя:

— Не, раа. Но бих искала да намеря книга, която да ми помогне да се справя с един много деликатен проблем. Мога ли да говоря с вас поверително? Мога ли да ви се доверя?

— Разбира се, маа — каза той. Няма да намерите книжар, който да разправя какви книги четат клиентите му, ако те искат това да остане в тайна. Ние сме много дискретни.

— Добре — каза маа Рамотсве. — Търся книга за една болест, наречена депресия. Чували ли сте за такава книга?