Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 41

Всички сираци живеят в къщи. Във всяка къща има по десетина сираци и майка, която се грижи за тях. Майката на моята къща беше мила жена. Даде ми нови дрехи и гардероб да си държа нещата в него. Никога дотогава не бях имала гардероб и бях много горда с това. Дадоха ми и няколко специални фиби, с които да си хвана косата. Никога не бях имала такива красиви неща и ги държах под възглавницата, за да бъдат на сигурно място. Понякога се будех през нощта и мислех какъв късмет имам. Но понякога плачех, докато си мислех за моя първи живот и за моите чичовци и лели и се чудех къде ли са сега. От леглото си можех да виждам звездите през една дупка в завесата и си мислех, че ако те погледнат нагоре, ще видят същите звезди и така ще ги гледаме едновременно. Но се чудех и дали ме помнят, понеже бях само едно момиче и бях избягала от тях.

Бях много щастлива във фермата на сираците. Работех много и маа Потокване, която ни беше ръководителка, каза един ден, че ако имам късмет, ще намери някой, който да ни стане нов родител. Не мислех, че това е възможно, понеже никой не би желал да вземе момиче в инвалидна количка, след като има толкова много първокласни момичета сираци, които могат да вървят много добре и които също си търсят дом.

Но тя беше права. Не предполагах, че господин Дж. Л. Б. Матекони ще е този, който ще ни вземе, но бях много доволна, като чух, че можем да отидем да живеем в неговата къща. Ето как започна третият ми живот.

Когато напускахме фермата на сираците, ни направиха специална торта и ние я изядохме заедно с майката на нашата къща. Тя каза, че винаги й било много тъжно, когато някой от сираците си тръгвал било като да си отиде член от семейството. Но каза, че много добре познавала господин Дж. Л. Б. Матекони, той бил един от най-добрите хора в Ботсуана. Щяла съм да бъда много щастлива в неговата къща, така каза.

Ето как заедно с братчето ми отидохме в неговата къща заедно и скоро се запознахме с неговата приятелка маа Рамотсве, която ще се омъжва за господин Дж. Л. Б. Матекони. Тя каза, че била моята нова майка и ни взе в нейната къща, която е по-подходяща за деца от къщата на господин Дж. Л. Б. Матекони. Тук имам много хубава спалня и ми дадоха много дрехи. Много съм щастлива, че има такива хора в Ботсуана. Живях много щастливо досега и благодаря на маа Рамотсве и господин Дж. Л. Б. Матекони от цялото си сърце.

Когато порасна, искам да стана автомонтьор. Ще помагам на господин Дж. Л. Б. Матекони в сервиза му, а вечер ще поправям дрехите на маа Рамотсве и ще й готвя. После, когато те остареят, ще се гордеят с мен и ще казват, че съм добра дъщеря и добра гражданка на Ботсуана.

Това е историята на моя живот. Аз съм едно най-обикновено момиче от Ботсуана, но е голям късмет да имаш три живота. Повечето хора имат само един.

Тази история е истинска. Не съм измислила нищо в нея. Всичко е истина.

След като момичето свърши да чете, всички останаха смълчани. Момчето погледна нагоре към сестра си и се усмихна. То си мислеше: „Щастлив съм да имам такава умна сестра. Надявам се, че някой ден Бог ще й върне краката.“ Маа Рамотсве погледна момичето и нежно сложи ръка на рамото й. Тя си мислеше: „Ще се грижа за това дете. Сега аз съм нейната майка.“ Роуз, която беше слушала от коридора, сведе поглед към обувките си и си помисли: „Какво странно определение: три живота.“