Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 29

— Не мога да се обърна към полицията — каза той, като се стараеше гласът му да звучи нормално. — Какво мога да им кажа? Полицията би поискала доказателства, дори и от мен. Ще кажат, че не могат да влязат в къщата и да арестуват една жена, която отрича да е направила каквото и да е, при това в присъствието на мъжа й, който повтаря: „Тази жена не е направила нищо. Какво си въобразявате?“ — Той спря и погледна към маа Рамотсве, след като се бе обосновал. — Е? — каза той рязко. — Щом не мога да отида в полицията, работата е за частен детектив. Вие сте затова, нали? Кажете, маа.

Маа Рамотсве отвърна на погледа му, което само по себе си бе предизвикателство. В едно общество, което спазва традицията, тя не би трябвало да гледа човек от неговия ранг право в очите. Това би било сметнато за грубост. Но времената се бяха променили и тя беше гражданка на Република Ботсуана, където имаше Конституция и тя гарантираше достойнството на всички граждани, а между тях — и на жените — частни детективи. Тази конституция се спазваше от онзи ден през 1966 година, когато на стадиона английското знаме бе свалено, а вместо него, сред виковете на тълпата, бе издигнато сегашното чудесно синьо знаме. Това беше рекорд, който нито една друга страна в Африка, не би могла да оспори. И най–накрая, тя беше Прешъс Рамотсве, дъщеря на покойния Обед Рамотсве, човек, чието чувство за собствено достойнство не отстъпваше на това на никой друг, независимо дали е от семейство на вождове, или не. Той можеше да гледа в очите всякакви хора до самия ден на смъртта си, така че и тя би трябвало да може да го прави.

— Аз решавам дали да поема някой случай, раа — каза тя. — Не мога да помогна на всички. Опитвам се да помогна на хората, доколкото ми е възможно, но ако не мога да направя нищо, тогава казвам: „Съжалявам, но не мога.“ Така се работи в „Дамска детективска агенция №1“. Във вашия случай просто не виждам как бихме могли да узнаем това, което трябва да узнаем. Това е вътрешен проблем в семейството. Не виждам как чужд човек би могъл да узнае каквото и да било.

Човекът от правителството мълчеше. Той погледна към маа Макутси, но тя сведе поглед.

— Разбирам — каза той след няколко мига. — Мисля, че просто не искате да ми помогнете, маа. Е, какво да се прави, това е много тъжно. — Той направи пауза. — Имате ли лиценз за бизнеса си, маа?

Дъхът на маа Рамотсве секна.

— Лиценз ли? Има ли закон, който изисква лиценз за частните детективи?

Човекът от правителството се усмихна, но очите му останаха студени.

— Вероятно не. Не съм проверявал. Но може да се появи. Нали знаете как е — бизнесът трябва да се регламентира. Затова има такива неща като лицензи за улична търговия или за обща търговия, за да можем да прекратяваме дейността на хората, които не са подходящи за търговци. Знаете как става.