Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 31

— Добре — каза тя. — Ще поемем този случай, раа. Не поради което и да било от нещата, които ми казахте, и особено не заради онези, които не чух. — Тя направи пауза, за да се усети ефектът от думите й. — Но аз ще решавам какво да правя, след като веднъж стигна там. Вие не бива да се месите.

— Човекът от правителството кимна ентусиазирано.

— Това е чудесно, маа. Много съм доволен. И съжалявам, че казах неща, които не биваше да казвам. Трябва да знаете, че брат ми е много важен за мен. Не бих продумал, ако не се страхувах за брат си. Това е всичко.

Маа Рамотсве го погледна. Той наистина обичаше брат си. Не му беше лесно да го гледа със съпруга, към която изпитваше такова недоверие.

— Вече забравих какво бе казано, раа — рече тя. — Няма за какво да се тревожите.

Човекът от правителството стана.

— Ще можете ли да започнете утре? — попита той. — Ще уредя всичко.

— Не — каза маа Рамотсве. — Ще започна след няколко дни. Имам много работа тук, в Габороне. Но не се безпокойте — ако може с нещо да се помогне на горкия ви брат, аз ще го направя. Щом веднъж поемем някой случай, ние не се отнасяме лекомислено към него. Обещавам ви това.

Човекът от правителството се пресегна през бюрото и пое ръката й в своята.

— Вие сте много любезна жена, маа. Това, което се говори за вас, е вярно. До последната дума. — После се обърна към маа Макутси: — А вие, маа, сте умна жена. Ако някога ви омръзне да бъдете частен детектив, елате да работите за правителството. Правителството се нуждае от жени като вас. Повечето от жените, които работят в правителството, не са стока. Виждал съм ги как само седят и си лакират ноктите. Вие бихте работили усърдно, така ми се струва.

Маа Рамотсве понечи да каже нещо, но човекът от правителството вече излизаше. През прозореца те видяха как шофьорът сръчно отвори вратата пред него и после я затвори с трясък.

— Ако наистина отида да работя в правителството… — започна маа Макутси и бързо добави: — Но аз не смятам да го правя, разбира се. Чудя се само колко ли време би минало, докато получа кола като тази, с шофьор.

Маа Рамотсве се засмя:

— Не вярвай на всичко, което приказва. Хора като него обещават какво ли не. Но той е един доста глупав мъж. И много горд при това.

— Обаче каза истината за жената на брат си, нали? — попита разтревожено маа Макутси.

— Вероятно — каза маа Рамотсве. — Едва ли си го е измислил. Но не забравяй какво казва Кловис Андерсън. Всяка история си има две страни. Досега чухме само едната. Глупавата.

Животът започва да се усложнява, мислеше си маа Рамотсве. Тя току-що се бе съгласила да поеме случай, който би могъл да се окаже всичко друго, но не и лесен, и при това щеше да я отведе далеч от Габороне. Това само по себе си беше проблем, но положението ставаше още по-трудно, като се вземеше предвид господин Дж. Л. Б. Матекони и „Тлоквенг роуд спийди моторс“. Освен това съществуваше и въпросът за децата — сега, след като се бяха настанили на „Зебра драйв“, тя би следвало да им създаде някакъв режим. Роуз, нейната домашна прислужница, й бе от голяма помощ в това отношение, но не би могла да се нагърби сама с цялото бреме.