Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 28

Маа Рамотсве вдигна ръка да го прекъсне:

— За такива неща има полиция, раа. Това ми звучи като за полицията. Те са свикнали да се занимават с отровители и други подобни. Ние не сме такъв вид детективи. Ние помагаме на хората да решават проблеми. Не се занимаваме с разкриване на престъпления.

Маа Рамотсве забеляза как маа Макутси се оклюма при тези нейни думи. Тя знаеше, че помощничката й има различно виждане за ролята им — нямаше как да няма различия, когато едната беше на почти четирийсет, а другата — на двайсет и осем, маа Рамотсве осъзнаваше това. На почти четирийсет — всъщност вече четирийсет, ако трябва да сме съвсем точни — вече не ти се щат много вълнения; на двайсет и осем обаче тъкмо му е времето да ги изпиташ, ако въобще го искаш. Маа Рамотсве разбираше това добре. Когато се омъжи за Ноте Мокоти, тя копнееше за целия блясък, който върви с това, да си жена на известен музикант, на мъж, който само с влизането си в някоя стая привличаше погледите на всички — мъж, чийто глас сякаш бе изпълнен с вълнуващите ноти на джаза, които той изтръгваше от блестящия си тромпет марка „Селмер“. След като бракът им приключи — а той просъществува съвсем кратко, — оставяйки като единствен спомен малкия тъжен надгробен паметник, белег за краткия живот на тяхното преждевременно родено дете, тя закопня за стабилност и ред. Вълненията категорично не бяха това, което търсеше; всъщност Кловис Андерсън, авторът на нейната професионална библия „Принципи на работата на частния детектив“, предупреждаваше изрично на страница втора, та даже още на първа, че онези, които стават частни детективи, за да търсят живот, пълен с вълнения, грешат много сериозно за същността на работата. „Нашата работа — пишеше той в един пасаж, който бе здраво запечатан в паметта на маа Рамотсве и който тя цитира изцяло на маа Макутси, когато я назначи, е да помагаме на хората в нужда да разрешат неразрешените въпроси в живота си. В нашето призвание няма почти нищо драматично, това е по-скоро един процес на търпеливо наблюдение, дедукция и анализ. Ние сме изкусни наблюдатели, наблюдаваме и съобщаваме в работата ни няма нищо романтично и онези, които търсят романтика, следва да оставят този наръчник и да се заемат с нещо друго.“

Докато маа Рамотсве й рецитираше този пасаж, маа Макутси беше ококорила очи от изненада. Очевидно тя възприемаше работата по друг начин. И сега, когато не друг, а човек от правителството седеше и говореше за семейни интриги и евентуално отравяне, тя почувства, че най-накрая пред тях се очертава разследване, които би им позволило да се захванат с нещо, което си струва. Но възможността едва се подаде на хоризонта, а маа Рамотсве вече изглеждаше решена да отпрати клиента!

Човекът от правителството гледаше втренчено маа Рамотсве. Прекъсването от нейна страна го бе подразнило и той, изглежда, трябваше да положи усилия, за да не покаже неудоволствието си. Маа Макутси забеляза, че горната му устна леко трепери, докато слуша маа Рамотсве.