Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 30

Самият Обед Рамотсве отговори на това, Обед Рамотсве през устата на дъщеря си, неговата Прешъс:

— Не чувам какво говорите, раа. Не мога да чуя.

Изведнъж маа Макутси се разшумя, като прелистваше документите на бюрото си.

— Разбира се, че сте права, маа — каза тя. — Не може просто да отидете при тази жена и да я попитате дали смята да убие съпруга си. Това няма да свърши работа.

— Няма — каза маа Рамотсве. — Затова в този случай нищо не можем да направим.

— От друга страна — бързо прибави маа Макутси, — имам една идея. Мисля, че знам как може да се получи.

Човекът от правителството се извърна, за да погледне маа Макутси в лицето.

— Каква е вашата идея, маа?

Маа Макутси преглътна. Големите й очила сякаш заблестяха от силата на идеята.

— Ами — започна тя, — важно е да се влезе в къщата и да се послуша какво говорят хората там. Важно е да се наблюдава жената, която планира всички тия злонамерени неща. Важно е да се надникне в сърцето й.

— Да — каза човекът от правителството. — Точно това искам от вас да направите. Надникнете в сърцето й и открийте злото. След това го осветете с факла и кажете на брат ми: „Погледни! Погледни злото сърце на жена си. Виж как тя неспирно плете интриги!“

— Не може да е толкова просто — каза маа Рамотсве. Животът не е толкова прост. Не става така.

— Моля ви, маа — каза човекът от правителството, — нека изслушаме тази умна жена с очила. Тя има много добри идеи.

Маа Макутси намести очилата си и продължи:

— В къщата има слуги, нали?

— Петима — отговори човекът от правителството. — Освен това има и външна прислуга. Хора, които се грижат за добитъка. А също и старите слуги на баща ми. Те вече не са в състояние да работят, но се препичат на слънце вън от къщата и баща ми ги храни добре. Доста са дебели.

— Виждате ли? — каза маа Макутси. — Прислужниците в къщата виждат всичко. Камериерката вижда леглото на съпруга и съпругата. Готвачът вижда техните стомаси. Слугите са винаги там и наблюдават ли, наблюдават. После клюкарстват с другите слуги. Ето как слугите знаят всичко.

— Значи ще отидете и ще поговорите със слугите? — попита човекът от правителството. — Но дали те ще искат да говорят с вас? Ще се страхуват да не изгубят работата си. Ще си мълчат и ще твърдят, че нищо не се случва.

— Обаче маа Рамотсве знае как да говори с хората не се предаде маа Макутси. Виждала съм как хората споделят с нея. Не можете ли да направите така, че тя да отседне в бащината ви къща за няколко дни? Не можете ли да го уредите?

— Разбира се, че мога — каза човекът от правителството, — мога да кажа на родителите си, че това е жена, която ми е оказала политическа услуга. А сега има нужда да бъде извън Габороне за няколко дни заради някакви проблеми. Те ще я приемат.

Маа Рамотсве хвърли поглед към маа Макутси. Не беше работа на помощничката й да прави подобни предложения, особено когато в резултат я принуждаваше да поеме случай, който тя не искаше да поеме. Щеше да се наложи да поговори с маа Макутси за това, но по-късно, тъй като не желаеше да я засрамва пред този човек с неговите господарски маниери и неговата гордост. Щеше да се наложи да поеме случая: не защото неговата слабо завоалирана заплаха бе подействала — тя явно й бе устояла, като каза, че не го чува, — а защото й бе показано как да разкрие това, което трябваше да бъде разкрито.