Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 27

Алегзандър Маккол Смит

Майка ми не искаше тази жена да стане съпруга на брат ми. Тя каза, че това момиче няма да бъде добра съпруга и само ще донесе нещастие на семейството. И според мен нищо хубаво нямаше да излезе, понеже предполагах по каква причина тя иска да се омъжи за брат ми. Не защото го обичаше или нещо такова — мислех, че баща й я подтиква да се омъжи за брат ми, защото той произхожда от богато и уважавано семейство. Никога няма да забравя, маа, как баща й оглеждаше къщата, когато дойде да уговаря сватбата с моя баща. Очите му бяха станали ей такива от алчност и направо си личеше как пресмята наум цената на всичко наоколо. Той даже попита брат ми колко глави добитък притежава — и това от човек, който вероятно няма нищо!

Приех решението на брат си, макар според мен да не беше добро, и се опитах да се държа колкото може по-приветливо с новата му съпруга. Но не ми е лесно, когато през цялото време виждам как се опитва да настрои брат ми срещу семейството му. Явно иска да изгони майка ми и баща ми от къщата, освен това се държи грубо с лелите ми. Къщата прилича на капан, в който се е уловила оса и сега непрекъснато жужи и се опитва да ужили другите.

Мисля, че това само по себе си е достатъчно лошо, но се случи и нещо друго, което ме разтревожи още повече. Преди няколко седмици бях в този край и наминах да видя брат си. Когато пристигнах, ми казаха, че той не е добре. Отидох в стаята му и го видях да лежи в леглото и да се държи за корема. Мислеше, че е от храната — може би месото било развалено.

Попитах го дали е викал лекар, но той каза, че не било чак толкова сериозно. Скоро щял да се съвземе, нищо, че в момента се чувствал много зле. След това отидох да видя майка си, която седеше сама на верандата.

Тя ме повика да седна до нея и след като се увери, че наоколо няма никого, ми каза какво мисли.

— Тази жена се опитва да отрови брат ти. Видях я да влиза в кухнята, преди да сервират неговата порция. С очите си я видях. Казах му да не яде от месото, уж че е развалено. Ако не му бях казала това, щеше да изяде цялата порция и да умре. Тя се опитва да го отрови.

Попитах я защо една съпруга би правила това.

— Нали тъкмо се е омъжила за хубав и богат мъж — казах аз, — защо ще се опитва да се отърве от него толкова скоро?

Майка ми се изсмя.

— Защото ще бъде много по-богата като вдовица, отколкото като съпруга — бе нейният отговор. — Ако той умре, преди да им се родят деца, според завещанието му всичко отива за нея. Къщата, фермата, всичко. Веднъж като получи това, ще може да ни изхвърли, нас и лелите. Но най-напред трябва да го убие.

Отначало мислех, че това е абсурдно, но колкото повече разсъждавах над всичко, толкова повече осъзнавах, че това е много сериозен мотив и че може да е истина. Не можах да говоря за това с брат си, тъй като той отказва да слуша каквото и да било против жена си, затова реших, че е по-добре да намеря някой, който не е от семейството, да проучи въпроса и да разбере какво става.