Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 102

Тя седна и пое чашата с вода, която жената й подаде.

— Днес е горещо — каза домакинята. — Но скоро ще завали, сигурна съм.

— Ще завали — съгласи се маа Макутси. — Имаме нужда от дъжд.

— Наистина имаме, маа — отвърна жената. — Тази страна постоянно има нужда от дъжд.

— Права сте, маа. Именно от дъжд.

Останаха мълчаливи за момент, като мислеха за дъжда. Когато нямаше дъжд, хората мислеха за него, едва осмелявайки се да се надяват, че това чудо ще се случи. А когато той идваше, всичко, за което можеха да мислят, бе колко ще трае. Бог плаче. Бог плаче за тази страна. Деца, погледнете, това са сълзите му. Дъждът са неговите сълзи. Това каза един ден учителят й в Бобононг, когато беше още малка, и тя все още помнеше думите му.

— Ето я дъщеря ми.

Маа Макутси вдигна поглед. Патриша се беше появила мълчаливо и сега стоеше пред нея. Тя се усмихна на младата жена, която наведе очи и леко се поклони. Не съм още толкова стара, помисли маа Макутси, но въпреки това бе поласкана от любезността.

— Можеш да седнеш — каза майка й. — Тази дама иска да говори с тебе за конкурса за красота.

Патриша кимна.

— Много се вълнувам за това, маа. Знам, че няма да спечеля, но въпреки това се вълнувам много.

Не бъди толкова сигурна, каза си наум маа Макутси, но премълча.

— Леля й уши тази красива рокля за състезанието каза майка й. Даде доста пари, за да купи такъв хубав плат за нея. Това е една много хубава рокля.

— Но другите момичета ще бъдат по-хубави — каза Патриша. — Те са много елегантни момичета. Живеят в Габороне. Има даже една студентка от университета. Тя е много умна.

И лоша, каза си маа Макутси.

— Не бива да мислиш, че ще загубиш — прекъсна я майката. — Не се ходи с такива мисли на състезание, защото никога няма да спечелиш. Ами ако Серетсе Кхама си бе казал: „Никога няма да стигнем доникъде“, къде щеше да е днес Ботсуана? А?

Маа Макутси кимна в знак на съгласие.

— Така не се тръгва на конкурс — потвърди тя. — Трябва да мислиш, че можеш да спечелиш. И може наистина да спечелиш. Никога не се знае.

Патриша се усмихна.

— Права сте. Ще се опитам да бъда по-уверена. Ще направя всичко, което е по силите ми.

— Е — рече маа Макутси, — кажи ми сега какво би искала да постигнеш в живота си?

Настана мълчание. И двете — маа Макутси и майката — гледаха с очакване Патриша.

— Бих искала да отида в Ботсуанския колеж за секретарки — отвърна тя.

Маа Макутси надникна в очите й. Тя не лъжеше. Това бе чудесно момиче, момиче, което без никакво съмнение говореше истината; едно от най-добрите момичета в Ботсуана.