Читать «Мегре» онлайн - страница 47

Кажо бе отворил вратата, Кажо по халат, с разчорлена коса, с вежди, по-рунтави от всякога. Той не се учуди. Изрече с кисел глас, гледайки Мегре в очите:

— Какво искате?

— Първо да вляза.

— Служебно ли сте тук, с редовна заповед?

— Не.

Кажо поиска да затвори отново вратата, но комисарят бе сложил крак и крилото не помръдна.

— Не мислите ли, че е по-добре да поговорим? — каза той в същото време.

Кажо разбра, че няма да успее да затвори вратата, и погледът му стана по-тежък.

— Бих могъл да повикам полицията…

— Разбира се! Само че според мен няма нужда и един разговор между двама ни е за предпочитане.

Зад Нотариуса една чистачка, облечена в черно, бе прекъснала работата си, за да слуша. Всички врати на апартамента бяха отворени за почистването. Отдясно на коридора се забелязваше много светла стая, която гледаше към улицата.

— Влезте.

Кажо заключи отново вратата, сложи пак верижката и каза на посетителя:

— Надясно… В кабинета…

Жилището беше типично за дребните буржоа от Монмартр, с широка едва един метър кухня, която се осветяваше откъм двора, бамбукова закачалка в антрето, тъмна трапезария и тъмни завеси, тапети с избелели клонки и листа.

Това, което Кажо наричаше свой кабинет, беше стаята, предвидена от архитекта да служи за салон, и само тя в апартамента имаше два прозореца, които пропущаха светлината.

Паркетът беше лъснат. В средата имаше протрит килим и три тапицирани фотьойла, които бяха придобили същия неопределен цвят като килима.

Стените бяха червени, отрупани с безброй картини и фотографии в позлатени рамки. А в ъглите — еднокраки кръгли масички и етажерки, задръстени с дреболии без стойност.

До прозореца важно място заемаше махагоново бюро, покрито със стар марокен, и точно зад това бюро се настани Кажо, подреждайки от дясната си страна няколко книжа, които бяха разхвърлени при пристигането му.

— Марта! Ще ми донесете шоколада тук! Той не гледаше вече Мегре. Чакаше, предпочиташе да остави на събеседника си грижата да атакува.

Що се отнася до комисаря, седнал на един стол, твърде крехък за него, той бе разкопчал пардесюто си и тъпчеше лулата си с леки натискания на палеца, като продължаваше да се оглежда. Един прозорец беше отворен, несъмнено заради почистването, и когато чистачката пристигна с шоколада, Мегре попита Кажо:

— Ще имате ли нещо против, ако се затвори прозорецът? Завчера настинах и не искам хремата ми да се изостря.

— Затворете прозореца, Марта.

Марта не изпитваше никакви симпатии към посетителя. Това личеше от начина, по който се въртеше около него, и на минаване намери сгода да му блъсне крака, без да се извини.

Миризмата на шоколад се усещаше в цялата стая. Кажо държеше ръцете си над чашата, като че да ги стопли. По улицата минаваха коли на доставчици и покривите им, както и сребристите покриви на автобусите, стигаха почти до височината на прозорците.

Чистачката излезе, но остави вратата открехната и продължи да снове из антрето.

— Не ви предлагам шоколад — каза Кажо, — защото предполагам, че сте закусили.

— Закусих, да. В замяна на това, ако имате чаша бяло вино…