Читать «Мегре» онлайн - страница 49

Гласът му беше бездушен, мрачен като него самия. С подобна глава и такъв глас той би бил кошмарен председател на углавен съд.

— Добре! — реши Мегре, като стана и направи няколко крачки из стаята. — Какво искате, за да измъкнете племенника ми от затруднението?

— Аз ли? Че как мога да го направя?

Мегре се усмихна добродушно.

— Хайде, без скромничене. Човек винаги може да-развали това, което е направил. Колко?

Кажо помълча малко, за да обмисли предложението.

— Това не ме интересува — каза той най-после.

— Защо?

— Защото нямам никаква причина да се занимавам с този младеж. Той е направил каквото трябва, за да отиде в затвора. Аз не го познавам.

Мегре се спираше отвреме-навреме пред някой портрет или пред прозореца, блуждаеше с поглед по улицата, където домакините се суетяха край количките.

— Например — промърмори той тихо, запалвайки още веднъж лулата си, — ако беше обявено, че моят племенник не е замесен в случая, нямаше да имам ни най-малка причина да се занимавам с тази работа. Вие сам споменахте, че не съм вече от полицията. Откровено казано, признавам, че бих взел първия влак за Орлеан и че два часа по-късно щях да бъда в лодката си и щях да ловя риба с въдица.

— Няма ли да пиете!

Мегре си наля пълна чаша бяло вино и я пресуши на един дъх.

— Що се отнася до възможностите, които имате на разположение — продължи той, като седна и сложи кибрита до периферията на шапката, — те са много. Одиа би могъл при втората очна ставка да не бъде толкова сигурен в спомените си и да не разпознае категорично Филип. Такива неща стават всеки ден.

Кажо размишляваше, а Мегре с разсеян поглед долавяше, че той не го слуша или едва слуша. Не! Грижата му беше навярно следната:

„Защо, дявол да го вземе, е дошъл при мен?“

И поради това грижата на Мегре беше да избягва на всяка цена да извръща поглед по посока на шапката и телефона. А също и да се преструва, че обмисля това, което казва. Ала в същност говореше напразно. За да му се развърже езикът, напълни чашата си и я изпи.

— Хубаво ли е?

— Виното ли? Не е лошо. Зная какво ще ми отговорите. Щом бъде обявено, че Филип не е замесен, следствието ще започне наново още по-усилено, защото правосъдието вече няма да държи в ръцете си виновника.

Кажо вдигна недоловимо глава, заинтересуван от това, което щеше да последва. В същия момент Мегре изведнъж почервеня и през ума му мина една мисъл.

Какво щеше да стане, ако в същото време Йожен, или Марсилеца, или собственикът на бистрото, или който и да е друг потърсеше Кажо по телефона? А това беше възможно, дори вероятно. Предния ден цялата банда беше събрана в Дирекцията на полицията и сигурно сред членовете й цареше известно безпокойство. Дали Кажо нямаше навика да дава заповеди и да получава сведения по телефона?

Ала в момента телефонът не работеше, щеше да остане така още дълги минути, може би един час.

Мегре бе поставил шапката си на масата по такъв начин, че събеседникът му да не може да вижда от мястото си долната част на апарата. И посягайки непрекъснато към кибрита си, той бе пъхнал под слушалката дървеното кръгче, което бе отрязал сутринта.