Читать «Мегре» онлайн - страница 45

— С посивялата коса ли?

— Да! Така че внимавай. Постарай се да не извикаш. Това е убиецът.

Очите на Мегре се смееха, като че ли държеше Кажо и другите в ръцете си. Смееше се така, че Фернанд се обърна учудена, намръщи се, стана внезапно неспокойна и замислена.

Малко по-късно тя тръгна към тоалетните и на минаване хвърли поглед на Мегре, който стана на свой ред, за да я последва.

— Нещо ново при вас? — запита тя тогава почти злобно.

— А при теб?

— Нищо. Нали виждате. Омитаме се.

Тя наблюдаваше скришом Мегре и след като помълча, изрече:

— Ще го арестуват ли?

— Не веднага.

От нетърпение тя чукна по пода с високите си токчета.

— Голяма любов, а?

Но тя вече се отдалечаваше, подхвърляйки:

— Не зная още.

Госпожа Лауер се срамуваше, че си ляга в два часа сутринта, а Мегре, едва озовал се в леглото, заспа дълбоко и захърка така, както не бе хъркал от няколко дни.

IX

В осем часа без десет минути Мегре се спря в канцеларията на хотела в момента, когато току-що пристигналият собственик преглеждаше с нощния пазач списъка на пътниците. Кофа мръсна вода препречваше пътя; на стената беше подпряна метла и Мегре с най-сериозен вид взе тази метла и разгледа дръжката й.

— Ще позволите ли да я използувам? — попита той собственика, който смотолеви:

— Моля…

После се сепна и запита с безпокойство:

— Не е ли чиста стаята ви?

Мегре пушеше първата си лула с непомрачена радост.

— Мисля, че е чиста! — отговори той спокойно. — Метлата не ме интересува. Бих искал само едно парченце от дръжката.

Чистачката, която се бе приближила, бършейки ръце в синята си престилка, сигурно помисли, че той е полудял.

— Нямате ли някакво трионче? — обърна се Мегре към нощния пазач.

— Е, добре! Жозеф — принуди се да повтори собственикът, — върви да потърсиш трион за господин Мегре…

Така решителният ден започваше с весело чудачество. След една слънчева утрин настъпваше друга слънчева утрин. Мина камериерка с табла закуска. Подът на коридора току-що бе измит обилно с вода. Раздавачът влезе и зарови в кожената си чанта.

Мегре с метла в ръката чакаше трион.

— Предполагам, че в салона има телефонен апарат? — каза той на собственика.

— О, да, господин Мегре. На масата отляво. Ще ви свържа незабавно.

— Няма нужда.

— Не искате ли връзка?

— Благодаря. Не е необходимо.

Той влезе в салона с метлата, а чистачката се възползува от това, за да заяви:

— Виждате ли, че не съм виновна, дето не правя нищо. Не бива да ме ругаете после, че още не съм свършила с фоайето!

Пазачът се върна с ръждясал трион, който бе намерил в избата. Мегре, от своя страна, се появи отново с метлата, взе триона и се залови да реже края на дръжката. Той подпираше метлата о бюрото. По вече измития под падаха стърготини. Другият дървен край се търкаше в регистъра, който собственикът наблюдаваше с безпокойство.

— Готово! Благодаря ви — изрече най-после комисарят, прибирайки парченцето дърво, което току-що бе отрязал.

И в същото време върна на чистачката метлата, скъсена с няколко сантиметра.

— Това ли ви трябваше? — запита управителят на хотела, запазвайки сериозния си вид.