Читать «Мегре» онлайн - страница 46

— Точно това.

В „Халбата на Пон-Ньоф“, където намери отново Люка в помещението в дъното, чистачките с техните кофи се развихряха също като в хотела.

— Знаете ли, шефе, че бригадата се труди цяла нощ. Когато Амадийо се раздели с вас, той си бе наумил да ви изпревари и хвърли всичките си хора в тази работа. Ето например, мога да ви кажа, че сте ходили в Пале-Роял с една дама.

— Освен това ходих и във „Флория“. Горкият Амадийо! А другите?

— Йожен също е бил във „Флория“. Сигурно сте го видели. В три без четвърт той излязъл с една професионална проститутка.

— Фернанд, зная. Обзалагам се, че е спал с нея на улица „Бланш“.

— Имате право. Дори оставил колата си цяла нощ до тротоара. Тя е още там.

Мегре се намръщи, макар че не беше влюбен. Оная сутрин той беше при нея, в апартамента, облян от слънце. Фернанд пиеше кафето си с мляко, едва облечена, и между тях имаше доверие и близост.

Това не беше ревност, но той не обичаше много мъжете от рода на Йожен, когото си представяше сега, още легнал, докато Фернанд бързаше да му приготви кафето и да му го поднесе в леглото! Каква ли снизходителна усмивка е изобразявал!

— Той ще я накара да прави всичко, каквото пожелае! — въздъхна Мегре. — Продължавай, Люка.

— Марсилският приятел се мъкна в две-три заведения, преди да се прибере в хотел „Алсина“. Сега спи, защото никога не става преди единадесет часа или обед.

— А глухият дребосък?

— Той се казва Колен. Живее с жена си в апартамент на улица „Коленкур“, защото има законен брак. Тя му прави сцени, когато се прибира късно. Жена му е бивша помощник-управителка на неговото заведение.

— Какво прави той сега?

— Пазарува. Винаги той ходи по покупки, с голям шал на врата, с шарантонски пантофи на краката.

— А Одиа?

— Напил се като свиня в сума ти кръчми. Прибрал се в хотела си на улица „Льопик“ към един часа сутринта и нощният пазач трябвало да му помогне да се изкачи по стълбата.

— А Кажо, предполагам, че е у дома си?

На излизане от „Халбата на Пон-Ньоф“ Мегре имаше чувството, че вижда тези лица, пръснати горе около „Сакре-Кьор“, която стърчеше, цялата в бяло, от парижката мъгла.

Десет минути той дава напътствия на Люка шепнешком и накрая промърмори, стискайки му ръката:

— Разбра ли добре? Сигурен ли си, че няма да ти трябва повече от половин час?

— Въоръжен ли сте, шефе?

Мегре потупа джоба на панталоните си и повика едно минаващо такси.

— Улица „Де Батиньол“!

* * *

Вратата на портиерската стаичка беше открехната и там стоеше служителят от газификацията.

— Какво има? — попита остър глас в момента, когато Мегре минаваше.

— Господин Кажо, моля.

— В мецанина отляво.

Мегре се спря върху разнищената изтривалка, пое си дъх, дръпна дългия гайтанен шнур, от който във вътрешността на апартамента звънна като от детска играчка.

Тук метлата също сновеше по пода и отвреме-навреме се удряше в някоя мебел. Нечий женски глас каза:

— Няма ли да отворите?

После се чуха глухи стъпки. Дръпна се верижка. Ключът се превъртя в бравата, крилото на вратата се открехна, но едва десет сантиметра.