Читать «Мегре» онлайн - страница 43
Жорж Сименон
— Тогава?
— Тогава нищо. Или по-право искам от вас едно единствено нещо. Предполагам, че лесно ще издействувате от съдията Гастамбид заповед за арестуване с името на Кажо?
— А после?
— После бих искал да има постоянно в Дирекцията на полицията един инспектор с тази заповед в джоба. Щом телефонирам, трябва само да дойде при мен.
— Къде да дойде при вас?
— Където ще се намирам! Още по-добре ще е вместо една заповед, да има няколко. Нищо не се знае.
Мрачното лице на Амадийо се бе удължило.
— Много добре — каза той сухо. — Ще говоря за това с директора.
Той повика келнера, плати едната поръчка. После дълго закопчава и разкопчава пардесюто си с надеждата, че Мегре ще се реши най-сетне да говори.
— Е, това е! Желая ви успех.
— Много сте любезен. Благодаря ви.
— Кога според вас ще стане тази работа?
— Може би веднага. А може би чак утре сутринта. Слушайте! Според мен е за предпочитане това да стане утре сутринта…
В момента, когато събеседникът му се отдалечаваше, Мегре се опомни.
— Е, благодаря за посещението ви!
— То беше естествено.
Останал сам, той плати втората поръчка, спря се за момент до масата на Люка и колегата му.
— Има ли нещо ново, шефе?
— Кажи-речи. Къде бих могъл да те намеря утре сутринта към осем часа?
— Ще бъда в Дирекцията на полицията. Ако предпочитате, мога да дойда тук.
— До утре, тук!
Навън Мегре спря едно такси и поръча да го заведе на улица „Фонтен“. Нощта настъпваше. Витрините светваха. Когато минаваха край бистрото, поиска колата да намали скорост.
В малкия бар вялото младо момиче беше на касата, съдържателят — зад тезгяха, а келнерът бършеше масите. Но ги нямаше нито Одиа, нито Йожен, нито Марсилеца.
— Как ще ръмжат тази вечер, че не са могли да играят белот!
Няколко минути по-късно таксито спря пред „Флория“. Мегре му поръча да чака, бутна открехнатата врата.
Беше часът за метене. Една единствена лампа бе запалена и хвърляше мъждива светлина върху тапицерията и червените и зелени рисунки по стените. Покривките не бяха още Сложени върху неполираните маси, а на естрадата музикалните инструменти бяха прибрани в калъфи.
Всичко беше бедно, мрачно. Вратата на кантората в дъното стоеше отворена и Мегре забеляза част от силуета на жена, мина край един келнер, който метеше, и изскочи внезапно на ярка светлина.
— Ти ли си! — учуди се балдъзата му. Тя беше почервеняла, смутена.
— Исках да се видя с…
На стената се бе облегнал млад човек и пушеше цигара. Това беше господин Анри, новият собственик на „Флория“, или по-точно новото подставено лице на Кажо.
— Този господин беше много любезен… — смънка госпожа Лауер.
— Бих желал да мога да направя нещо повече — извини се младият мъж; — госпожата ми каза, че е майка на полицая, който убил… Искам да кажа: който е обвинен, че е убил Пепито. Самият аз не зная нищо. Поех заведението на другия ден.
— Още веднъж благодаря, господине. Виждам, че разбирате какво е да си майка.
Тя очакваше сцена от страна на Мегре. Когато той я накара да се качи в чакащото такси, тя заговори, колкото да не мълчи.
— Взел си кола. Има много удобен автобус… Можеш да си пушиш лулата… Аз съм свикнала…