Читать «Мегре» онлайн - страница 42

Несъмнено шефът се интересуваше много от случая!

— Какво наричате мой метод?

— Вие знаете това по-добре от мен. Обикновено се бъркате в живота на хората; занимавате се повече с тяхното душевно състояние и дори с това, което им се е случило преди двадесет години, отколкото с веществени доказателства. Тук имаме работа със субекти, за които знаем почти всичко. Те не се опитват дори да ни мамят. На четири очи Кажо едва ли би отрекъл, че е извършил убийство.

— Той не отрече.

— Тогава какво ще правите?

— А вие?

— Най-напред ще оплета мрежа около тях, това се подразбира от само себе си. От тази вечер и единият, и другият ще бъдат следени. Все трябва да отидат някъде, да говорят с хора. Ще разпитаме и тях поред и…

— И след шест месеца Филип ще бъде още в затвора.

— Адвокатът му възнамерява да поиска временното му освобождаване. Тъй като е обвинен само в убийство по непредпазливост, сигурно ще удовлетворят молбата му.

Мегре не усещаше вече умората си.

— Ще пиете ли още едно? — предложи Амадийо, сочейки чашите.

— С удоволствие.

Горкият Амадийо! Колко ли трябва да е бил притеснен в момента, когато е влизал в салона на хотела! Сега той бе имал време да възвърне самообладанието си и си придаваше увереност, каквато не притежаваше, дори говореше за случая с известно безгрижие.

— Питам се впрочем — добави той, отпивайки глътка арманяк — дали Кажо е извършил сам убийството. Много мислих върху вашата теза. Защо да не е възложил на Одиа да стреля? Самият той може да е попаднал в засада на улицата…

— Одиа нямаше да се върне обратно, за да блъсне племенника ми и да вдигне тревога. Той се поддава толкова лесно, че се е увлякъл. Тоя дребен мръсен мошеник без въображение.

— А Йожен?

Мегре вдигна рамене не защото смяташе Йожен за невинен, а защото трудно би могъл да го обвини. Беше много неясно. Фернанд играеше тук някаква роля.

Впрочем Мегре почти не участвуваше в разговора. С молив в ръка той драскаше по мраморната повърхност на масата черти без никакво значение. Беше топло. От арманяка ги завладя сладко блаженство, той им вдъхваше чувството, че всичката натрупана умора се стопява малко по малко.

Люка, който влезе заедно с един млад инспектор, подскочи, като видя двамата комисари седнали на масата един до друг, а Мегре му смигна от другия край на залата.

— Няма ли да дойдете до „учреждението“? — предложи Амадийо. — Ще ви покажа протокола на разпитите.

— Има ли полза?

— Какво смятате да правите?

Това го безпокоеше. Каква ли мисъл можеше да се крие зад упоритото чело на Мегре? Сърдечността му вече бе спаднала с един тон.

— Усилията ни не трябва да се неутрализират взаимно. Шефът е на същото мнение като мен и именно той ме посъветва да се разбера с вас.

— Е, не сме ли се разбрали?

— За какво?

— По въпроса, че Кажо е убил Пепито и че вероятно пак той е убил Барнабе петнадесет дни преди това.

— Не е достатъчно да сме се разбрали по този въпрос, за да го арестуваме.

— Безспорно.