Читать «Мегре» онлайн - страница 16

— Как се казва човекът, който те блъсна и доложи в полицията?

— Жозеф Одиа. Той е бивш келнер в кафене, който се занимава с конните състезания. Няма постоянно местожителство и е поръчал да изпращат кореспонденцията му в „Табак Фонтен“. Предполагам, че събира облозите за конния тотализатор.

— Тъкмо се сетих — каза Мегре, — срещнах твоята приятелка.

— Моята приятелка? — повтори Филип, като се изчерви.

— Едно високо момиче със зелена копринена рокля, което си черпил във „Флория“. Едва не спах с нея.

— Аз обаче не съм! — заяви Филип. — Ако тя ви е казала обратното…

Люка, който току-що бе влязъл, се колебаеше дали да се приближи. Мегре му направи знак да дойде.

— Ти ли се занимаваш със случая?

— Не съвсем, шефе. Исках само да ви съобщя на минаване, че Кажо е отново в учреждението. Пристигна преди четвърт час и се затвори с комисаря Амадийо.

— Ще пиеш ли една бира?

Люка напълни лулата си от кесийката за тютюн на Мегре. Беше часът, когато келнерите почистваха заведението, като търкаха стъклата с натрошен тебешир и посипваха дървени стърготини между масите. Съдържателят, тази вечер по черно сако, преглеждаше ордьоврите, наредени на една масичка.

— Мислите ли, че е Кажо? — попита Люка, снишавайки глас и посягайки към бирата си.

— Уверен съм.

— Не е весело!

Филип избягваше да се намесва, гледаше с уважение сътрапезниците си, които бяха работили заедно двадесет години и които отвреме-навреме, между две струи дим от Лулите, подхвърляха по някоя и друга дума.

— Той видя ли ви, шефе?

— Отидох да му кажа, че ще го хвана. Келнер! Още две бири!

— Той никога няма да признае.

Камионите на магазин „Самаритен“ минаваха зад стъклата, целите жълти под слънцето. Следваха ги със звън дълги трамваи.

— Какво смятате да правите?

Мегре повдигна рамене. И той самият не знаеше. Малките му очички бяха вторачени в Съдебната палата оттатък уличното движение, отвъд Сена. Филип си играеше с молива.

— Трябва да бягам! — въздъхна сержант Люка. — Налага се да водя следствие за един хлапак от улица „Сент Антоан“, нещо като поляк, който е изиграл няколко мръсни номера. Ще бъдете ли тук днес следобед?

— Навярно.

Мегре също стана. Филип се обезпокои:

— Да дойда ли с вас?

— По-добре не идвай. Върни се в Дирекцията на полицията. Ще се срещнем пак тук за обед.

Той хвана автобуса и след половин час се качи при Фернанд. Тя се забави няколко минути, преди да му отвори, защото още лежеше. Стаята беше обляна в слънце. Чаршафите на разхвърляното легло блестяха.

— Вече! — учуди се Фернанд, придържайки пижамата си плътно загърната. — Аз спях! Почакайте за момент.

Тя мина в кухнята, запали газения котлон и напълни една тенджерка с вода, без да престава да говори.

— Отидох в „Табак“, както ми заръчахте. Изглежда, не се съмняват в мен. Знаете ли, че съдържателят има и публичен дом в Авиньон?

— Продължавай.

— Там имаше една маса, на която играеха белот. Аз се престорих на такава, дето се е влачила цяла нощ и е уморена.

— Не забеляза ли един дребен брюнет на име Жозеф Одиа?