Читать «Мегре» онлайн - страница 14

— Защо дойде?

Тя предчувствуваше нещо ненормално. Мозъкът й работеше.

— Имаш право, не дойдох за това — призна Мегре с усмивка.

Той се усмихна пак, като видя, че тя грабна един халат, сякаш обзета изведнъж от свян.

— Тогава какво искаш?

Тя не се сещаше. Ала имаше навика да класифицира мъжете. Изучаваше обувките, вратовръзката, очите на своя посетител.

— Да не би да си от полицията?

— Седни. Ще си побъбрим като добри приятели. Не се лъжеш много, защото дълго време бях комисар в криминалната полиция.

Тя смръщи вежди.

— Не бой се! Аз не съм вече там! Оттеглих се като пенсионер на село и днес се намирам в Париж само защото Кажо е извършил една мръсотия.

— Значи такава била работата!… — каза тя на себе си, спомняйки си за двамата мъже, седнали на масата, които се държаха толкова странно.

— Трябва да намеря доказателство за това, а има хора, които не мога да отида да разпитвам.

Тя престана да му говори на „ти“.

— Искате да ви помогна? Така ли?

— Отгатна. Ти знаеш не по-зле от мен, че във „Флория“ всички са негодници, нали?

Тя въздъхна в знак на съгласие.

— Истинският собственик е Кажо, който държи също „Пеликан“ и „Зелената топка“.

— Изглежда, че е отворил нещо и в Ница. Най-после те седнаха от двете страни на масата и Фернанд запита:

— Не искате ли да изпиете нещо топло?

— Не сега. Ти си чула за случката на площад „Бланш“, станала преди две седмици. Към 3 часа сутринта минавал някакъв автомобил с трима-четири-ма мъже вътре. Между площад „Бланш“ и площад „Клиши“ вратичката се отворила и един от мъжете бил изхвърлен на шосето. Току-що бил убит с нож.

— Барнабе! — уточни Фернанд.

— Ти познаваше ли го?

— Идваше във „Флория“.

— Е, това е работа на Кажо. Не зная дали самият той е бил в колата, но Пепито е бил. А миналата нощ дошъл неговият ред.

Тя не каза нищо. Размишляваше със сбърчено чело и така приличаше на обикновена домакиня.

— Какво ви засяга това? — възрази тя най-после.

— Ако Кажо не ми падне, моят племенник ще бъде осъден вместо него.

— Високият рижав, който прилича на данъчен чиновник?

Сега беше ред на Мегре да се учуди.

— Отде го познаваш?

— От два-три дена идва на бара във „Флория“. Направи ми впечатление, защото не танцуваше и не разговаряше с никого. Вчера ме почерпи една чашка. Опитах се да измъкна нещо от него и той призна, без да признава, обясни ми, мърморейки неразбрано, че не можел да ми каже нищо, но че изпълнявал някаква важна задача.

— Идиот!

Мегре стана и се насочи право към целта.

— Значи се разбрахме? Ще получиш две хиляди франка, ако ми помогнеш да сложа ръка на Кажо.

Тя се усмихна неволно. Това я забавляваше.

— Какво трябва да направя?

— Като начало искам да разбера дали нощес нашият Кажо не се е отбивал в „Табак Фонтен“.

— Значи трябва да отида там тази вечер?

— Веднага, ако обичаш.

Тя свали пеньоара си и с рокля в ръка погледна за миг Мегре.

— Наистина ли да се обличам?

— Да, разбира се — въздъхна той, като сложи сто франка върху камината.

Тръгнаха заедно по улица „Бланш“. На ъгъла на улица „Дьо Дуе“ се разделиха, след като си стиснаха ръце, и Мегре се спусна по улица „Нотр-Дам-дьо-Лорт“. Когато пристигна в хотела си, с изненада забеляза, че си подсвирква.