Читать «Мегре» онлайн - страница 15

* * *

В 10 часа сутринта се бе настанил в „Халбата на Пон-Ньоф“ и бе избрал маса, която слънцето огряваше на пресекулки, защото минувачите го закриваха на равни интервали. Във въздуха вече се усещаше пролетта. Животът на улицата беше по-весел, шумовете — по-остри.

В Дирекцията на полицията беше часът за докладите. В дъното на дългия коридор, от двете страни на който се редуват кабинетите, директорът на криминалната полиция приемаше своите сътрудници, които носеха досиетата. Комисарят Амадийо беше сред колегите си. Мегре разпознаваше гласа на големия шеф.

— Е, Амадийо, как върви случаят Палестрино?

Амадийо се навежда, подръпва мустаците си, понечва да се усмихне вежливо.

— Ето докладите, господин директор.

— Вярно ли е, че Мегре е в Париж?

— Така се говори.

— Но тогава защо, по дяволите, не идва при мен?

Мегре се усмихваше. Той беше сигурен, че ставаше точно така. Виждаше как издълженото лице на Амадийо се удължава още повече. И чуваше как той подхвърля:

— Може би си има причини.

— Вярвате ли наистина, че инспекторът е стрелял?

— Аз не твърдя, нищо, господин директор. Зная само, че върху револвера има негови отпечатъци. Намерен е втори куршум в стената.

— Но защо е направил това?

— Загубил е самообладание… Пращат ни за инспектори младоци, които не са подготвени за…

Филип тъкмо влизаше в бирария „Халбата на Пон-Ньоф“, тръгна право към свако си и поръча:

— Едно кафе с мляко. Успях да намеря всичко, което искахте от мен, но не беше лесно. Комисарят Амадийо ме държи под око! Другите ме гледат с недоверие.

Той обърса стъклата на очилата си и извади от джоба си разни книжа.

— Първо за Кажо. Отидох в картотеката и преписах фиша му. Роден е в Понтоаз и сега е на петдесет и девет години. Започнал като писар при адвокат в Лион и е бил осъден на една година за фалшифициране и използуване на фалшиви документи. Три години по-късно е осъден на шест месеца за опит за обир в Застрахователното. Това става в Марсилия. Губя следите му за няколко години, но ги откривам отново в Монте Карло, където е крупие. От този момент е доносчик на Обществената безопасност, но това не му пречи да се компрометира в една комарджийска афера, която и досега не е изяснена. Най-после, преди пет години, в Париж, е бил управител на „Източния кръжец“, който е чисто и просто игрален дом. Скоро закриват кръжеца, ала Кажо не се тревожи. Това е всичко. Оттогава живее на улица „Де Батиньол“, в жилище, където има само една чистачка. Продължава да се отбива на улица „Де Сосе“ и в Дирекцията на полицията. Собственик е на най-малко три нощни заведения, но ги управляват подставени лица.

— А Пепито? — изрече Мегре, който си бе взимал бележки.

— Двадесет и девет годишен. Роден в Неапол. Два пъти изгонван от Франция за контрабанда с наркотици. Няма други провинения.

— А Барнабе?

— Родом от Марсилия. Тридесет и две годишен. Три присъди, от които една за съучастие във въоръжен грабеж.

— Намерили ли са „стоката“ във „Флория“?

— Нищичко. Нито наркотици, нито документи. Убиецът на Пепито е отмъкнал всичко.