Читать «Мегре» онлайн - страница 12

— Искате ли пура?

— Благодаря — каза Мегре, изпразвайки лулата си.

— За дълго ли сте в Париж?

— Докато убиецът на Пепито не влезе в затвора.

Те не повишаваха глас. Край тях хора в смокинги се забавляваха, като се замерваха с памучни топчета и книжни ленти. Саксофонистът разхождаше важно инструмента си между масите.

— За този случай ли са ви повикали?

Жермен Кажо имаше издължено мрачно лице и рунтави вежди, сиви като плесен. Той беше последният човек, когото можеше да очакваш да срещнеш в увеселително заведение. Говореше бавно, безстрастно и следеше скришом въздействието на всяка дума.

— Дойдох, без да ме викат.

— Работите за своя сметка?

— Точно така.

Това не говореше нищо. Самата Фернанд, изглежда, мислеше, че кавалерът й познава Кажо по съвсем чиста случайност.

— Откога сте купили кабарето?

— „Флория“ ли? Имате грешка. Тя е на Албер.

— Както е била и на Пепито.

Кажо не отрече, само се усмихна насила и спря ръката на келнера, който искаше да му налее шампанско.

— А нещо друго? — запита той с тон на човек, който търси тема за разговор.

— Какво е вашето алиби?

Нова усмивка, още по-безизразна, и Кажо издекламира невъзмутимо:

— Легнах си в 9 часа вечерта. Имах малко грип. Портиерката която ми чисти, ми направи грог и ми го донесе в леглото.

Нито единият, нито другият не обръщаха внимание на глъчката, която ги обграждаше като стена. Бяха свикнали на нея. Мегре пушеше лулата си, а другият — пура.

— Все още ли пиете Пугска вода? — запита бившият комисар, докато събеседникът му наливаше шампанско.

— Все още.

Те бяха един срещу друг като авгури, сериозни, малко намръщени, а някаква женица, която не знаеше кои са, се опитваше от една съседна маса да ги замеря с памучни топки по носа.

— Бързо сте издействували отварянето на заведението! — забеляза Мегре между две облачета дим.

— Аз винаги съм бил в много добри отношения с „учреждението“.

— Знаете ли, че има един младеж, който се е компрометирал глупаво в тази работа?

— Четох нещо подобно във вестниците. Някакъв невзрачен полицай, който се скрил в тоалетните и обзет от паника, убил Пепито.

Джазът продължаваше. Един англичанин, толкова пиян, че беше като вцепенен, мина край Мегре, измърморвайки:

— Извинете.

— Моля.

А Фернанд на бара го гледаше с неспокойни очи. Мегре й се усмихна.

— Младите полицаи са неблагоразумни — въздъхна Кажо.

— Именно това казах на племенника си.

— Вашият племенник интересува ли се от тия въпроси?

— Та той е тъкмо младежът, който се е криел в тоалетните.

Кажо не можеше да пребледнее, защото винаги имаше тебеширен цвят на лицето. Но побърза да изпие глътка минерална вода, а после обърса устата си.

— Толкова по-зле, нали?

— Именно това му казах.

Фернанд посочи с брадичка стенния часовник, който показваше един и половина. Мегре й направи знак, че отива.

— За ваше здраве — рече Кажо.