Читать «Мегре» онлайн - страница 10

— Келнер!

Изправен с цял ръст, той чакаше рестото, като се оглеждаше вяло.

— Къде отиваме? — попита Филип, когато се озоваха навън.

Мегре се обърна към него, сякаш учуден, че го вижда тук.

— Ти ще си легнеш — рече той.

— А вие, свако?

Мегре повдигна рамене, пъхна ръце в джобовете си и се отдалечи, без да отговори. Току-що бе прекарал един от най-неприятните дни в живота си. Дълги часове в ъгълчето си се бе чувствувал стар и размекнат, без сила, без мисъл.

Но беше настъпил прелом. Бе лумнало малко пламъче. И той щеше ей-сега да се възползува от него.

— Ще видите, дявол да ви вземе! — изръмжа, за да си придаде увереност.

През другите дни в този час той четеше вестник под лампата, протегнал крака към горящите цепеници.

* * *

— Често ли идвате в Париж?

Мегре, облакътен върху бара на „Флория“, поклати глава и се задоволи да отговори:

— Ами отвреме-навреме…

Доброто му настроение се бе възвърнало, добро настроение, което не се изразяваше в усмивки, а в добро самочувствие. Той притежаваше такава способност да се забавлява вътрешно съвсем сам, без ни най-малко да губи от привидната си сериозност. До него беше седнала някаква жена. Тя го бе помолила да я почерпи една чашка и той бе кимнал в знак на съгласие.

Преди две години професионална проститутка никога не би се излъгала. Пардесюто му с кадифена яка, черният му костюм от здрав серж, вратовръзката му — конфекция, не говореха нищо. Ако тя го смяташе за провинциалист, дошъл да се весели, значи се бе променил.

— Тук се е случило нещо, нали? — прошепна тя.

— Нощес е убит собственикът.

Тя се лъжеше и по отношение на погледа му, като го смяташе за весел. А беше далеч по-сложно! Мегре откриваше отново един отдавна напуснат свят. Той познаваше тази невзрачна женица, без да я познава. Беше сигурен, че тя не е вписана редовно в регистрите на префектурата и че в паспорта й е отбелязано „артистка“ или „танцьорка“. Що се отнася до бармана-китаец, който го обслужваше, Мегре би могъл да издекламира антропометричния му фиш. Гардеробиерка-та не се бе излъгала и го бе поздравила с безпокойство, ровейки в спомените си.

Между келнерите имаше най-малко двама, които Мегре бе викал някога в кабинета си за случай от подобен род като смъртта на Пепито.

Той си бе поръчал ракия с вода. Наблюдаваше разсеяно залата и инстинктивно, като на хартия, погледът му слагаше кръстчетата по местата им. Клиенти, чели вестниците, се информираха взаимно, а и келнерите ги осведомяваха, показвайки им мястото след петата маса, където е бил намерен трупът.

— Не искате ли да изпием бутилка шампанско?

— Не, малката.

Жената сигурно се досети, беше най-малкото заинтригувана, докато Мегре следеше с очи новия собственик, млад рус човек, когото познаваше като управител на дансинг в Монпарнас.

— Ще ме изпратите ли до в къщи?

— Да, разбира се! След малко.

В това време той отиде до тоалетните, отгатна мястото, където се е крил Филип. В дъното на залата съзря кантората, чиято врата беше открехната. Но това не беше интересно. Той познаваше декора още преди да стъпи на улица „Фонтен“. Също и актьорите. Обикаляйки помещението, можеше да посочи всяко лице и да каже: