Читать «Мегре» онлайн - страница 8

— Нали знаете какъв е комисарят Амадийо. Напоследък имаше неприятности в кабарето. А не е лесно да се отървеш от прокуратурата. Така че…

— Какво каза?

— Че сте тук, разбира се. Че ще се опитате да…

— Знам му аз приказката: казал е: „Ще хитрува.“

— Трябва да тръгвам — смотолеви Люка, който се смущаваше.

А Мегре си поръча нова бира и се задълбочи в майсторенето на своите правоъгълници, докато в това време почти на всички маси говореха за него.

Обядва на същото място, което слънцето бе огряло. Фотографът от отдела за установяване на самоличността се хранеше малко по-нататък. Пиейки кафето си, Мегре си повтаряше с молив в ръка:

— Пепито е бил тук, между два реда маси. Убиецът се е скрил където си иска. Скривалища не липсват. Стрелял е, без да знае, че този глупак Филип е вътре, после е тръгнал към кантората, откъдето е искал да вземе нещо. Тъкмо когато е сложил револвера си върху масата, чул шум и се скрил отново. Така че от този момент нататък и двамата са играели на криеница…

Колко просто. Излишно е да се търси друго обяснение. Накрая убиецът е стигнал до вратата, без да бъде забелязан, и се е добрал до улицата, докато Филип се е мотаел.

Дотук нищо необикновено. Първият попаднал там глупак би постъпил по същия начин. По-важното е след това: идеята да се нагласи работата така, че някой да познае Филип и да свидетелствува против него.

И наистина няколко минути по-късно това е било постигнато. Убиецът е намерил своя човек посред нощ в някоя пуста улица. Онзи блъснал полицая при излизането му и се завтекъл при регулировчика, който бил на пост на площад „Бланш“.

— Слушайте, господин полицай, преди малко видях един тип, който излизаше от „Флория“, сякаш е извършил нещо лошо. Толкова бързаше, че не си направи труда да затвори вратата.

Мегре, без да гледа колегите си, които пиеха бира в салона, се сещаше какво шепнеха старите на младите:

— Чувал ли си за комисаря Мегре? Това е той!

А Амадийо, който не го обичаше, сигурно е разгласил из коридорите на Дирекцията на полицията:

— Ще се опита да хитрува. Но ще видим!

В четири часа Филип още го нямаше. Вестниците излязоха с подробности за случая, включително и самопризнанието на инспектора. Още един удар на Амадийо.

В Дирекцията на полицията се вълнуваха, въртяха телефоните, ровеха се из досиетата, изслушваха свидетели и доносчици.

Ноздрите на Мегре потрепваха и отпуснат на пейката, той правеше търпеливо рисунчици с молива си.

На всяка цена трябваше да издири убиеца на Пепито. Ала ето че не беше във форма, страхуваше се, питаше се дали Ще успее. Следеше младите инспектори и се мъчеше да разбере какво мислят за него.

Чак в шест без четвърт Филип пристигна и постоя малко прав в салона, като че заслепен от светлината. Сядайки до Мегре, той се опита да се усмихне, измънка:

— Много време ми отне!

Беше така уморен, че прокара ръка по челото си, сякаш да събере мислите си.

— Излизам от прокуратурата. Съдия-следователят ме разпитва час и половина. Преди това ме накара да чакам два часа в коридора.

Наблюдаваха ги. И докато Филип говореше, Мегре гледаше хората пред себе си.