Читать «Мегре» онлайн - страница 9

— Знаете ли, свако, че е много по-сериозно, отколкото мислехме.

За комисаря всяка дума имаше значение. Той познаваше съдията Гастамбид — дребен, педантичен, надменен баск, който претегляше думите си, дълги минути подготвяше фразата, която щеше да произнесе, а накрая я изтърсваше така, като че искаше да каже:

— Какво можете да отговорите на това?

И знаеше коридора горе, задръстен от подсъдими, заобиколени от полицаи, пейките с насядали нетърпеливи свидетели и разплакани жени. Щом са накарали Филип да чака, значи е било нарочно.

— Съдията ме помоли да не се занимавам с никакви дела, да не се опитвам да правя нищо преди завършването на следствието. Трябва да се смятам в отпуск и да бъда на негово разположение.

В „Халбата на Пон-Ньоф“ сега беше най-оживено: времето за вечерния аперитив. Всички маси бяха заети. Вдигаше се дим от лули и цигари. Отвреме-навреме някой новодошъл поздравяваше Мегре отдалеч.

Филип не смееше да погледне никого, дори събеседника си.

— Отчаян съм, свако.

— Какво още се е случило?

— Смяташе се, разбира се, че „Флория“ ще бъде затворена поне за няколко дни. Ала нищо подобно. Днес са се обаждали на няколко пъти по телефона, имало е тайнствено застъпничество. Изглежда, че „Флория“ е била продадена преди два дена и че Пепито вече не е бил неин собственик. Купувачът е използувал не знам какви връзки и тази вечер кабарето ще бъде отворено, както обикновено.

Мегре бе смръщил вежди. Дали заради това, което бе чул преди малко, или защото комисарят Амадийо, придружен от един колега, влезе и се настани в другия край на помещението?

— Годе! — извика внезапно Мегре на висок глас. Годе, инспектор в отдела, който следеше „висшето общество“, играеше на карти през три маси. Той се обърна с карти в ръка, поколеба се.

— Кога ще си свършиш играта!

И бившият комисар смачка всичките си хартийки и ги хвърли на земята. Изпи бирата си на един дъх и обърса устни, гледайки по посока на Амадийо.

Той бе чул. Наблюдаваше обстановката отдалеч, наливайки вода в своето перно. Най-после Годе се приближи заинтригуван.

— Искате да говорите с мен, господин комисар?

— Добър ден, старче! — каза Мегре, стискайки му ръката. — Едно просто сведение. Ти още ли си в отдела за „висшето общество“? Чудесно! Можеш ли да ми кажеш дали тази сутрин Кажо не се е мяркал в управлението.

— Чакайте. Мисля, че дойде към единадесет часа.

— Благодаря, старче.

Това беше всичко! Мегре гледаше Амадийо. Амадийо гледаше Мегре. И сега Амадийо се чувствуваше неловко, а Мегре сдържаше усмивката си.

Филип не смееше да се намеси. Случаят бе преминал на по-високо ниво. Играта се разиграваше извън неговия обсег, а той не знаеше дори правилата й.

— Годе! — извика нечий глас.

Този път всички в салона, които бяха от „учреждението“, трепнаха, гледайки инспектора, който стана отново с карти в ръка и тръгна към комисаря Амадийо.

Нямаше нужда да чуват изречените думи. Беше ясно. Амадийо казваше:

— Какво те запита той?

— Дали съм видял Кажо тази сутрин.

Мегре палеше лулата си, оставяйки кибритената клечка да изгори докрай, най-после стана и извика: