Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 86

Ако от описанието ми сте останали с впечатление, че кулите са били беззащитни, трябва да добавя, че това съвсем не беше така. Когато след известно време можах да видя полесражението, се убедих че на нашествениците е бил даден енергичен, макар и безуспешен отпор и няколко от техните съоръжения също лежаха разбити.

Ръката на Амелия се плъзна в моята и аз я стиснах окуражително. Тайно се надявах, че куполът над града ще попречи на нападателите да проникнат в него.

Чухме писъци. По улиците се стичаха десетки марсианци; роби и граждани тичаха със странната си галопираща походка и трескаво се оглеждаха с надеждата да открият в лабиринта от улиците на града място, където да се скрият.

Най-неочаквано край сградите в самия край на града избухна пламък и въпреки разстоянието до нас достигнаха писъци. Една след друга сградите избухваха в пламъци.

Чухме и съвсем нов звук: дълбок, гърлен вой на сирена, който ту се появяваше, ту изчезваше — различен от звуците, с които бяхме свикнали тук в града.

— Проникнали са в града — обадих се аз.

— Какво ще правим? — попита Амелия. Гласът й беше спокоен, но по всичко личеше, че прави усилие да се пребори с обземащата я паника. Ръката й трепереше в моята и дланите ни бяха мокри от пот.

— Трябва да останем тук — казах аз. — Мястото е точно толкова сигурно, колкото и навсякъде другаде.

Долу на улиците се трупаха все повече марсианци, някои от тях излизаха от сградите, в които до този момент се бяха крили. Забелязах, че някои от тези, които бягаха от полесражението, са ранени и двама души влачеха под мишниците някакъв мъж.

Появи се една полицейска кола, която бързо се движеше по посока на битката. Когато приближи до група марсианци, намали ход и чух как гласът на шофьора им заповяда нещо, вероятно да се върнат на мястото на военните действия. Никой не му обърна внимание и колата продължи пътя си. Дочухме воя на още няколко сирени и видяхме как покрай сградата, на която се бяхме покачили, профучаха още няколко многокраки коли. Междувременно в покрайнините на града все повече сгради избухваха в пламъци.

На юг от нас се разнесе експлозия и аз се обърнах натам. Пламъци и дим се издигаха нагоре и разбрахме, че нова група нашественици е проникнала в града.

Положението на защитниците очевидно беше безнадеждно, никъде не можех да видя концентрация на отбранителни сили, а на новия фронт явно никой не оказваше никаква съпротива.

От изток до нас достигна силен дрезгав звук, придружен от воя на онази непозната сирена, последван почти веднага от втори.

Чак тогава видяхме един от мародерите.

Това беше голяма бронирана кола, чиито крака бяха скрити зад метални щитове. Високо в задната й част беше монтирана сива метална цев, дълга около шест-осем стъпки, която се движеше около ос, така че да се насочва във всяка посока, която шофьорът избереше. В момента, в който забелязахме бронираното чудовище, цевта на оръдието му се въртеше и само миг по-късно една от сградите избухна в пламъци. Последва ужасен шум, наподобяващ разкъсване на метален лист.