Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 85

Смутен от видяното, попитах Амелия:

— Как мислиш, трябваше ли да излизаме? Дали нямаше да е по-сигурно, ако си бяхме останали в спалнята?

— Но нали трябва да разберем какво става?

— Но не и да рискуваме живота си.

— Скъпи мой, в този кошмарен свят няма къде да се скрием — отвърна тя.

На края стигнахме до сградата, откъдето бяхме наблюдавали града. Споразумяхме се да се качим отново на покрива, за да разгледаме положението оттам.

Гледката от върха не разкри кой знае колко повече от това, което вече знаехме, защото движението из града наистина беше замряло напълно. Амелия вдигна ръка и посочи на изток.

— Ето къде са сега наблюдателните кули! — възкликна тя.

Едвам различихме отвъд защитния купол на града събрани накуп високи предмети. Ако това бяха кулите, изчезването им от града даваше известно обяснение. Трудно беше от такова разстояние да определим броя им, но сигурно бяха около стотина, ако не и повече. Бяха наредени в редица като за отбрана, разположени между града и мястото, откъдето бяхме видели да се появяват експлозиите през нощта.

— Едуард, мислиш ли, че тук водят война?

— По всяка вероятност. Едно е сигурно, че в града никак не е весело.

— Но не сме видели войници.

— Може би сега ще видим за първи път.

Бях изключително разтревожен, защото чувствах, че може би скоро ще настъпи моментът, в който ще трябва да се срещнем лице в лице с нерадостната си съдба. За нас нямаше друг изход, освен завинаги да се слеем с живота на Марс. Ако този град влезеше във война, чужденци като нас скоро щяха да бъдат открити. Дори да се укрием, без съмнение скоро щяха да ни намерят и да ни вземат за шпиони или провокатори. Трябваше при първа възможност да се явим пред местните власти и да разкрием самоличността си, за да станем равноправни жители на града.

И тъй като не виждахме по-добър изход за себе си, решихме да останем там, където сме, и да изчакаме, докато ситуацията се изясни. Никой от нас нямаше вече желание да разучава обстановката; всичко наоколо беше пропито с дъх на смърт и разрушение.

Не се наложи да чакаме дълго… защитата на града от непознатите за нас нашественици беше започнала дори преди да забележим редицата от наблюдателни кули. За онова, което ставаше отвъд очертанията на града, можехме само да гадаем, но съдейки по движението на хората към града, можех да се досетя, че първата линия от защитници се състоеше от отряд марсианци, въоръжени с ръчни оръжия. Тези нещастници бързо са били разбити и оцелелите от тях бързаха да намерят, макар и временно, укритие в града. Всичко това е ставало още докато тичахме по улиците, за да стигнем до наблюдателния си пункт.

По-нататъшните събития се развиха в две посоки.

Първо, все пак забелязахме някакво раздвижване; бягащите защитници, които се връщаха в града. Второ, наблюдателните кули бяха атакувани. Атаката трая не повече от няколко минути. Противниците бяха въоръжени с някакъв вид огнедишащо оръжие, чиито снаряди почти веднага ги стопяваха. Избухваше пламък и кулите една след друга експлодираха.