Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 72

Следващия път, когато се престраших да отворя една врата, аз влязох пръв… но мястото беше пусто и празно и каквото и да бе имало вътре, сега всичко бе опустошено от пожар. След това попаднахме на марсианска спалня, в която всички места бяха запълнени. Отдалечихме се, без да вдигаме много шум.

И така от сграда на сграда се мъчехме да открием празно спално помещение; вече мислехме, че никога няма да намерим това, което ни беше необходимо. Най-накрая попаднахме на спалня, в която „хамаците“ бяха празни; влязохме и заспахме.

Глава девета

Проучване на обстановката

I

През следващите седмици двамата с Амелия се опитахме да проучим марсианския град колкото се може по-добре. Задачата ни не беше лека, защото бяхме принудени да вървим само пеша, но видяхме много неща и скоро добихме представа за истинските му размери, броя на жителите, разположението на по-големите сгради и т.н. Опитахме се да научим и малко повече за марсианците, за това, как живеят; честно казано, това не ни се удаде кой знае колко много.

В първата спалня, която открихме, прекарахме две нощи, след което се преместихме в друга сграда, по-близо до центъра на града и недалеч от една столова. Новата ни спалня също беше напусната от предишните си обитатели, но те бяха оставили много вещи и можехме да живеем сравнително спокойно. На Земята хамаците се правят от твърда и нееластична материя и са изключително неудобни, но тук благодарение на по-слабите гравитационни сили в тях се спеше съвсем поносимо. За постелки ни служеха големи, подобни на възглавници торби, натъпкани с някакъв мек пълнеж; напомняха много на юрганите, които се използуват в някои европейски страни.

Открихме и дрехи, оставени от предишните обитатели, които нахлузвахме върху собствените си одежди. Те, разбира се, ни бяха твърде широки, но ни правеха да изглеждаме по-едри и така разликата между нас и марсианците намаляваше.

Амелия завърза косата си на стегнат кок, почти такъв, какъвто носеха марсианките, а аз оставих брадата си да расте; от време на време Амелия я подстригваше с ножичките си за нокти по подобие на марсианската мода.

На този етап външността имаше за нас първостепенно значение; съвсем ясно ни беше, че видът ни е твърде различен. За наш късмет двата дена, прекарани в пустинята, се бяха оказали много полезни: обгорелите ни от слънцето лица, макар и болезнени, на цвят се доближаваха до оттенъка на кожата на марсианците. С течение на времето обаче червенината започна да избледнява и се наложи да постоим един ден в пустинята. Няколкото часа, прекарани под палещите слънчеви лъчи, възвърнаха поне за известно време предишния цвят на лицата ни.

Но нека не избързвам, за да стане ясно как успяхме да оцелеем в този град, първо трябва да опиша самото място.