Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 51
Кристофър Прист
Лицето й се притискаше до бузата ми и усетих как тя леко и чувствено го трие. Отвърнах на жеста й внимателно, усещайки, че любовта и желанието, които потисках, се надигаха в мен неудържимо. Някъде далеч в подсъзнанието си усетих внезапно отчаяние, защото подозирах, че по-късно ще съжалявам за тази си невъздържаност, но победен от бушуващите в мен страсти, бързо отхвърлих задръжките си. Вратът й беше толкова близо до устните ми, че, без да се опитвам дори да хитрувам, ги притиснах пламенно до кожата й. В отговор тя ме прегърна още по-силно, след което, без да ни е грижа, че ще срутим заслона, се отдадохме на чувствата си.
Когато се отдръпнах, Амелия извърна лицето си и притисна устни в моите. Лежах почти изцяло върху нея с цялата си тежест. След няколко минути се разделихме, но продължавах да държа лицето си на няколко инча от нейното.
Неспособен да сдържам повече чувствата си, промълвих.
— Обичам те, Амелия.
В отговор тя отново притиска лице до моето и се целунахме така, сякаш никога не бяхме спирали. За мен тя беше всичко на света и в този миг онова, което ни заобикаляше, престана да има някакво значение. Единственото, което исках в момента, бе да продължим да се целуваме безкрай. От начина, по който отговаряше на целувките ми, предполагах, че Амелия е на същото мнение. Пръстите й се ровеха в косите ми и докато се целувахме, ме притискаше до себе си.
Сетне изведнъж отдръпна ръката си, извърна лице и се разплака.
Напрежението спадна. Отпуснах се върху нея и зарих лице във вдлъбнатината на рамото й. Останахме да лежим така дълго. Почти задушен в дрехата й, дишах трудно и неравномерно. Амелия плачеше, чувствах как сълзите й се стичат надолу по бузите и мокрят лицето ми.
II
Раздвижих се само веднъж, за да освободя схванатата си лява ръка, след което пак легнах с почти цялата си тежест върху Амелия.
Дълго време в главата ми беше пусто; искреното ми желание да оправдая постъпката си отлетя със страстта. Отлетяха и самообвиненията, лежах неподвижно, усещах само леко смъдене около устата, следа от целувките на Амелия, и докосването на няколко косъма от косата й по челото ми.
Тя продължи да хълца още няколко минути, след което дишането й стана равномерно и аз реших, че е заспала. Малко след това усетих как умората от изминалия ден замъглява и моето съзнание и скоро заспах.
Не мога да преценя колко време съм прекарал в сън, но по едно време разбрах, че съм буден, макар да бях все още в същото положение, почти изцяло легнал върху Амелия. Проблемът за студа, който така силно ни вълнуваше, вече не съществуваше, защото тялото ми излъчваше топлина. Бях заспал въпреки неудобното положение, но сега вратът силно ме болеше. Щеше ми се да се преместя, за да се настаня по-добре. А отгоре на всичко ръбовете на твърдата яка се бяха впили в гърлото ми и имах чувството, че медното копче отпред е прищипнало кожата на врата ми, но не исках да събудя Амелия. Останах да лежа така с надеждата, че скоро пак ще заспя.