Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 127

Оттук ни заведоха на друго място, където се повтори почти същото. Моята представа за ролята на Амелия се оказа напълно вярна.

Появяването й беше послужило като стимул за действия на марсианците и беше дало тласък на хода на събитията, които тя самата не можеше да контролира.

Започнах да се уморявам и да ставам нетърпелив и докато крачехме към третото помещение за поредната среща, не се сдържах и й подметнах:

— Само си губим времето.

— Длъжни сме да направим това, което искат от нас. Дължим им поне това.

— Бих искал да поразгледам повече града. Не знаем дори къде се намира снежното оръдие.

С нас имаше шест марсианци, които искаха да разговарят с Амелия и тя ми отговори само с уморено свиване на рамене.

— Не мога да ги оставя точно сега. Може би ще можеш да тръгнеш сам.

— А кой ще ми превежда?

Едуина вече теглеше ръкава на Амелия, за да й покаже следващата сграда, в която трябваше да влезем. Амелия се усмихна послушно и кимна.

— По-добре да не се делим — каза тя. — Но ако попиташ Едуина, тя може и да ти обясни онова, което те интересува.

След няколко минути влязохме в сградата, където в тъмно приземие бяхме посрещнати възторжено от група марсианци.

Малко по-късно дръпнах Едуина настрани и й казах какво ме интересува. Тя не прояви никакъв интерес, но предаде нещо на един от гражданите, който беше с нас. Скоро той напусна помещението, а ние продължихме обиколката на нашите бунтовнически части.

VI

Тъкмо се готвехме да се разделим с хората, когато пратеникът се върна, придружен от двама млади марсианци, облечени в черни униформи, също като онези двама, които управляваха снаряда.

Щом ги видях, малко се стреснах. От всички човешки същества, които бях срещал тук, мъжете, обучени да управляват снарядите, ми се струваха най-близо до чудовищата и следователно това бяха хората, на които най-малко можех да имам доверие, сега, когато старият ред всеки миг щеше да бъде ликвидиран. Тези двамата обаче бяха приети в самото сърце на революционното ядро.

Изведнъж се оказа, че идеята ми не е чак толкова трудно осъществима. Ако ние с Амелия успеехме преоблечени да влезем в снежното оръдие, може би там на място щях да разбера как действат уредите. Ето защо ако можех да се разбера с тези двамата, те биха могли да ми покажат как се управлява летателният апарат или дори да дойдат с нас на Земята.

Обърнах се към Едуина:

— Искам да помоля тези мъже да ме заведат при летящите бойни машини и да ми покажат как се управляват.

Тя повтори моето изречение, за да съм сигурен, че ме е разбрала добре, и после им го преведе. Единият от марсианците отговори нещо.

— Той иска да знае къде смяташ да отидеш с машината.

— Кажи му, че искам да я открадна от чудовищата и да стигна с нея до топлия свят.

— Едуина веднага попита:

— Сам ли ще отидеш, бледо джудже, или ще вземеш и Амелия?

Ще отидем двамата.

Отговорът на Едуина съвсем не беше онова, което очаквах. Тя се обърна към бунтовниците и произнесе дълга реч, придружена от неизменните срички и жестове, след което близо дузина марсианци се спуснаха към мен, уловиха здраво ръцете ми и ме обърнаха с лице към стената.