Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 126

Липсваше ми Лондон — с тълпите, шума и задушливите си миризми, неутолим беше гладът ми и за гледката на зеленината. Няма нищо по-красиво от английския пейзаж през пролетта и ако в миналото го бях възприемал като нещо дадено, знаех, че ако мога да се върна, това нямаше да е вече така. Тук светът беше свят на чужди за мен цветове: сиви сгради, червеникавокафява пръст, аленочервени растения. Ако имаше поне един дъб или една неравна ливада, или поне една ивица диви цветя, бих могъл да се науча да живея на Марс; но тук не можеше да се види нищо подобно.

Фактът, че чудовищата притежаваха средство, с което да стигнат до Земята, за мен беше сега от първостепенна важност, защото това значеше, че все пак има някакъв начин да стигнем до дома.

Бях предложил на Амелия да се скрием на борда на някой от снарядите им, но идеята криеше много опасности.

Да оставим настрана какво ни очакваше, ако ни открият или ако се случеше някое друго нещастие, но на Земята щяхме да пристигнем с най-безмилостните и враждебно настроени врагове, каквито жителите й някога са виждали.

Не знаехме какви са плановете на чудовищата, но нямахме никакви основания да смятаме, че намеренията им ще бъдат миролюбиви. Нито Амелия, нито аз имахме право да вземем участие в нападение срещу Земята, колкото и пасивна да е нашата роля. Нещо повече, наше първо задължение беше да предупредим за плановете страшните жители на Марс.

Решение имаше и от момента, в който то мина през ума ми, вече нищо друго нямаше значение.

Със снаряд вече бях пътувал, видях как летеше, бях разглеждал таблото за управление.

Двамата с Амелия трябваше да откраднем един от снарядите и да отлетим сами до Земята!

V

В града пристигнахме без всякакви проблеми и нашите придружители ни преведоха по улиците безпрепятствено.

Тук не бе така очебийна малобройността на жителите, както в Града на опустошението. Празните сгради бяха много по-малко, а и явното военно превъзходство на местните чудовища беше предпазило града от чужди нападения. Забелязваше се и друга разлика — независимо от големите индустриални райони извън града, и вътре в очертанията му имаше фабрики; из въздуха се носеше дим, който още повече засили носталгията ми по Лондон.

Нямахме много време да разглеждаме града, защото веднага ни заведоха в някакво спално помещение. Тук в малка стаичка се срещнахме с едно от основните ядра на революционните сили.

Щом влязохме, марсианците побързаха да ни демонстрират ентусиазма си с енергично подскачане. Не можех да не изпитам дълбоко съчувствие към тези нещастни поробени хора, да не споделя възторга им от приближаването на бунта.

С нас се държаха като с короновани глави и забелязах, че ние с Амелия не се справяме лошо с новото си положение. Всеки наш отговор се очакваше с нетърпение, но тъй като трудно разговаряхме, само се усмихвахме и кимахме, докато един по един марсианците идваха и с помощта на Едуина ни съобщаваха каква е ролята на всеки от тях в случай на действие.