Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 129

Чудесно съзнавах, че ако попречат на Амелия да дойде с мен, аз също ще остана на Марс.

Най-после редът беше възстановен и Амелия се отправи към единия край на стаята. Тя се обърна към събраните марсианци и Едуина застана до нея. Продължавах да стоя в моя ъгъл, здраво притиснат от охраната си.

Амелия вдигна дясната си ръка, разпери пръсти и всички млъкнаха.

— Народе мой, това, което се случи преди малко, налага да ви разкрия своя произход. — Тя говореше меко и бавно, за да успява Едуина да преведе думите й спокойно. — Не го направих досега, защото според вашите легенди този, който трябва да ви поведе, е роден роб. Страдах с вас, работих с вас и макар че ме приехте за свой водач, аз не съм родена в робство.

Думите й бяха посрещнати с мигновена реакция, но Амелия продължи:

— Сега научих, че онези същества, които са поробили вас и които скоро ще бъдат победени от вашата смелост, се готвят да завладеят друг свят… този, който вие знаете като топлия свят. Това, което не ви бях казала преди, е, че аз самата съм от топлия свят и прелетях през небето в машина, подобна на тези, които вашите господари използват.

Силен шум я прекъсна.

— Нашата революция тук не може да не успее, защото решимостта ни е толкова голяма, колкото и смелостта ни. Но ако някои от тези същества избягат в някой друг свят, кой може да каже дали след време няма да се върнат обратно тук? Тогава огънят на бунта, който гори в сърцата ви, ще е стихнал и съществата без много труд отново ще ви заробят.

За да победи въстанието напълно, трябва да сме сигурни, че всяко едно от тези уродливи същества е убито.

Ето защо е много важно да се върна в моя свят и да предупредя хората на моята планета за опасността. Мъжът, когото наричате бледото джудже, и аз трябва да занесем предупреждението и да обединим народа на топлата планета, така както обединихме вас, за да се преборим със заплахата. Тогава, когато всичко свърши, ще се върна при вас, за да споделим радостта от победата!

Разбрах, че Амелия вече е отклонила най-лошото, защото тук-там някои от марсианците заподскачаха.

Тя обаче не беше свършила:

— И на края искам да ви кажа, че не бива да подозирате вече мъжа, когото наричате бледото джудже. Неговата героична постъпка трябва да ви служи за пример. Той, само той показа, че чудовищата са смъртни. Нека смелите му действия бъдат първият удар по пътя за свободата!

Вече всички марсианци неудържимо скачаха и викаха и врявата беше толкова голяма, че не бях сигурен, че ще чуя думите й. Но тя гледаше към мен и макар, че говореше тихо, чух думите й така ясно, сякаш в стаята нямаше никого.

— Трябва да му вярвате и да го обичате, така както аз му вярвам и го обичам.

Вече нищо не можеше да ме спре. Спуснах се през стаята и я сграбчих в прегръдките си, приветстван от шумното одобрение на марсианците.

Глава шестнадесета

Бягство!

I

Планът ни за действие най на края беше разбран и одобрен от марсианците, и ние с Амелия се разделихме за останалата част от деня. Тя продължи да обикаля тайните ядра, докато аз, придружен от двамата марсианци, тръгнах да разгледам снежното оръдие и снарядите. Едуина дойде с нас, защото много неща трябваше се обясняват.