Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 90

Ник Харкауей

През последните няколко седмици Еди внимателно оглежда участъците от Парник 6, до които има свободен достъп. Спалните помещения са отзад; в дъното на влака са монасите заедно с малък военен контингент — купетата им са казарми, при това са годни за отбрана, след това са тези на жените, после идват баните и общата столова, по-напред са работното пространство и класните стаи и отвъд заключена врата, която води към кабинета на Абел Джасмин, е и тайната зала, гушната уютно до двигателя и — също като казармите — въоръжена за отблъскване на нападение. На Еди й се струва — в новия й облик на ученичка по стратегия и война, — че тук са приложени стриктни приоритети и тактически триаж. Тя вече се е убедила в съществуването на дистанционна система за разскачване, прокарана през влака — може да се задейства само със специален ключ. По протежение на главния коридор има точки за достъп, а той минава на зигзаг през помещенията и ги прави по-уютни, но и слага край на възможността за внезапна атака. Много мисъл е вложена в конструирането на „Лъвлейс“, тя не е дело само на особените, тактилни молитви на ръскинитите.

Което намеква, разбира се, за мерките, взети за опазване от филтрация, а не само от нападение, но Еди е почти сигурна, че нито една от системите за сигурност, на които вероятно ще се натъкне, няма да я убие, освен ако Абел Джасмин не е наредил специфично подобно нещо.

Е, поне е сигурна най-малко на седемдесет процента.

Еди завърта нова дюза и поглежда към момичето до нея — Клариса Фоксглоув — с известен копнеж. Клариса има гладка кожа и къса коса и Еди, когато работи до нея, остро усеща близостта й, енергията й и решителната целеустременост, с които изпълнява задачите си. Гласът на Клариса Фоксглоув е дрезгав, сякаш вечно страда от възпалено гърло; тя пуши евтини цигари, които чичо й от Франция й праща всеки месец в колет, в него има също и призвания за по-големи усилия за каузата на Обединеното кралство на Негово британско величество. Еди, забелязала как Клариса прехапва устни и навлажнява крайчето на всяка цигара, преди да го пъхне между тях, страда от пристъпи на ревност. Не че иска цигара. Просто понякога копнее, тъй силно, че коремът й се свива на възел, Клариса Фоксглоув да стори същото и с нея. Преди два дни Еди е трябвало да подаде клещи на Алис Хойт, съседка на Клариса от другата й страна, и както се е протегнала, се озовава притисната corps a corps с Клариса, бедрата им се отъркват нежно и раменете на Клариса помръдват под блузката, докато се занимава със замяната на гръмнала дюза. На възглавка мека полагам крайниците си о, така си е.

Еди Банистър изтласква решително тази мисъл от главата си — не заради съдържанието й, което тя си отбелязва за дообмисляне по-късно, а защото ще я отвлече от предстоящата и задача. Преди да успее да отлепи поглед от Клариса Фоксглоув, тя я спипва да я гледа и й отправя заговорническа усмивка, след това доста преднамерено се навежда напред да вземе назаем отвертката на Еди и обвитата й в дантела лява гърда прокарва черта по рамото и предмишницата на колежката, която остава да пари дълго след като допирът им е приключил.