Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 9

Цялото пътуване отнема няма и половин час. Рекорд, който трудно може да се подобри и с кола, дори ако няма задръствания.

Кучето се нарича Бастиън и е лишено от срам или милост. Всяко достойно за рода си псе ще ти подуши слабините за добре дошъл, но Бастиън ръгва изсъхналия си нос в шева на панталоните на госта и не показва признаци да преминава в отстъпление. Джо се размърдва леко и кучето го възнаграждава с предупредително клокочене дълбоко в гърдите си: Устата ми е в плътна близост до гениталиите ти, человече, който събеседва с господарката ми на чаша кафе. Не ме дразни и не се закачай с мен! Само един зъб притежавам, о, да, понеже останалите отдавна са били забити в плътта на грешници. Пази се от ченето ми, горно и долно в праведна, симетрична оскъдица. Да мърдаш не смей, човече на часовниковия механизъм, и се покори на господарката ми, защото тя ме обожава дори на преклонна възраст, каквато съм достигнал.

Всъщност животинчето е дребно — съсухрена останка от мопс — и сякаш развалените зъби не му стигат, няма си и следа от естествени очни ябълки. И двете са били сменени с изкуствени, изработени от бледорозово стъкло, което сякаш пречупва и отразява вътрешния пейзаж на празните очни ями на Бастиън. Това зловещо видение влага доста искреност в ръмженето и Джо избира да позволи на звяра да лигави слабините му.

Собственичката на Бастиън се нарича Еди Банистър и е много дребна и извънредно спаружена, и очевидно превъзхожда по възраст и Британския музей. Сребристата й коса е като прилепнал шлем, през който на места прозира покритата с лунички кожа на скалпа й. Лицето й — има горд поглед и силна уста, които подсказват, че едно време е била хубавица — е толкова бледо, че Джо си представя как наистина вижда костите през бузите й и бръчките на ръцете й са сгънати една около друга като стопена пластмаса, и всичките криволичат в непредсказуеми посоки. Еди Банистър е стара.

И при все това е очебийно жива. През последните месеци в няколко случая е намерила причина да прибягва до услугите на „Спорк и Ко“. Джо е започнал да я поопознава по малко и в това отношение му напомня за дядо му Дениъл: тя почти вибрира от живописна, дестилирана енергия, сякаш самият процес на живеене много десетилетия наред е довел до редуцирането на духа в гърдите й, станал гъст и наситен, но пък още по-сладък и силен.

Бастиън не се справя толкова добре с възрастта. По-грозен е от всичко, което Джо е виждал извън аквариум за дълбоководни риби. Необичаен спътник е за жена като Еди Банистър, но светът — както Дениъл казваше едно време — е досущ голяма медна пита, съставена от отделни загадки.

Джо има причина да приема това твърдение за истина. Като дете благодарение на лошия си татко е навестявал куп тайни местенца и макар извънредно решително да е обърнал гръб на този свят с привлекателните му герои и живописни имена — Старите съучастници, Клоаката, Кралската прошка, — все пак е открил, че във всеки свой аспект животът е странна гравитационна система от хора-планети, които се въртят около необичайни слънца — като голф клубове, театри и класове по плетене на кошници, и падат жертва на черни дупки като изневяра и немотия. Или просто изгасват в нищото самички.