Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 7
Ник Харкауей
Джо тръсва глава, за да проясни мислите си, и тръгва към железопътния мост.
Между „Клинтън Стрийт“ и „Блекфрайърс“ има задънена уличка, която в действителност не е глуха. В самия край на тясната цепнатина има пътечка, която води към железопътната линия, и щом застанеш с лице към релсите, веднага вляво ще видиш вратата към подземния свят. През тази малка портичка Джоузеф Спорк минава като същински Бял заек и се спуска по спирално стълбище в тесните, облицовани с червени тухли тунели на Каналджийския обход. Подземието тъне в пълен мрак и той рови в джоба си за работния ключодържател със скромната му подборка ключове и отключващи карти. На него виси и фенерче горе-долу с формата и размера на капачка на химикалка.
Синкаво-бялата светлина показва на Джо стени, покрити с мръсотия, нашарени тук-там с нечие неморално просветление:
Десет минути по-късно Джо среща групичка приведени ниско каналджии по гумени костюми да ровят из токсичната слуз.
Едно време — когато Лондон беше осеян с фабрики и потопен в зелен смог, който в по-лоша нощ може да те задуши на място, та и дори преди това, когато открити канали са минавали по средата на улиците — каналджиите са били онези отрепки и опортюнисти, преравящи отвратителната смес да вадят от нея изгубени случайно монети и бижута. Дори днес хората изхвърлят направо изумителни неща — диамантите на баба падат долу с все кутията си, а леля Бренда е набедена за крадец; всевъзможни пръстени политат в канала от страст или се изплъзват от вледенени пръсти в студен ден; намират се и пари, разбира се; също и златни зъби, а веднъж, на едно от партитата на Матю, кралица Боклуче разказа на прощъпулчо Джо за вързоп акции на приносител с обща стойност от почти десет милиона паунда.