Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 8

Съвременните каналджии носят снаряжение, предназначено за дълбоководни водолази — е, и самата мръсотия е достатъчно неприятна, но в нея има и страховити находки: спринцовки с игли и други гадости, да не споменаваме за химикалите, които променят мъжките риби по света в женски и избиват всички жаби. Средностатистическият труп изтрайва седмица по-дълго от едно време — маринован е в консерванти от супермаркета. Така че отрядите на каналджиите приличат на преживели кофти кацане астронавти от друга планета, проправящи си път през своята версия на първичната супа.

Джо им маха, докато бърза по стърчащата над канала пътека, и те отвръщат на поздравите му. Тук долу нямат много посетители и още по-малко от тях им вдигат ръка в одобрения от Нощния пазар поздрав, с кокалчета нагоре и вирнат палец под ъгъл от четирийсет и пет градуса. Водачът отвръща колебливо на поздрава.

— Здрасти — казва на висок глас Джо Спорк, понеже шлемовете не подобряват слуховите възприятия. — Как е Катедралата?

— Чиста — отвръща каналджията. — Приливните шлюзове са затворени. Я чакай, май те познавам, а?

Ами да, познава го: играли са заедно като деца в облечените в кадифе, озарени от факлите коридори на Нощния пазар. Семейството на каналджиите и Нощният пазар са предпазливи съюзници — малки държавици, съществуващи в рамките и под дъното на по-голямата, наречена Великобритания. Гангстерски нации, днес смалени многократно спрямо времето, когато Джо е бил дете. Нощният пазар в частност е тежко пострадал и властелините му не са в състояние да вдъхновят същата живописна, устата тълпа престъпници, запазена марка на Матю Спорк и приятелите му: двор без крал.

Но нека не говорим за онези дни, нали се преструвам на човек с истински живот.

— Просто имам стандартна физиономия… — промърморва Джо и продължава нататък.

* * *

Измъква се през врата в старата пневматична железница на Пощите (на даден етап Матю Спорк притежаваше камара пощенски концесии из цяла Великобритания и ги използваше да продава и крие най-необичайни товари), след това по страничен тунел и по стълбите попада в Катедралната пещера. Изкопана за основа на средновековен дворец, който така и не бил завършен, днес потопена в тинята на лондонския водосборен басейн, тя е влажна и много тъмна. Каменният таван е къпан в минерален дъжд толкова стотици години, че сега е покрит с лепкав алабастър, сякаш пещерата е естествена. Когато канализацията на викториански Лондон прелива — което се случва все по-често и по-често в днешното време на климатични промени, — цялата зала е под вода. Джо потиска тръпка на клаустрофобия, породена от самата мисъл за това.

Паянтова метална рамка води през залата и към долните нива на железницата, а след това рязко свършва пред древен товарен асансьор, който излиза близо до речния бряг — от древността и до съвременността все магистрала за контрабандисти.