Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 76

Първата стълбищна площадка е лишена от килим. Има само от онзи странен, обсипан със сребърни лунички син линолеум с текстура на шкурка, та да не се пързаля. Обувките на Джо издават по него такъв звук, сякаш стъпва по грис. Скръъц. Защо му е толкова познат този звук? Е, идвал е и преди. Но не е заради това. Хм.

Втората площадка — стига до дървени дъски с боядисани в бяло ръбове, но все още липсва килим. Мистър Брадли, управителят на сградата, възнамерява да положи такъв, но все забравя. По дъските има капки бяла боя; токчета и тежки ботуши са оставили вдлъбнатини и драскотини по голото дърво. Веднъж, когато Джо намина насам, цялото стълбище представляваше огромен купон и немалко типове от филмовата индустрия кибичеха наоколо със скръбни физиономии и над писко сур в пластмасови чашки се оплакваха от плоския данък. Всяка стъпка отеква цънк и освен това някои дъски пукат.

Трети етаж — твърда пластмаса. Целият етаж принадлежи на един човек — веселяк румънец на име Базил, който е сключил някаква грандиозна сделка и се е пенсионирал на възраст двайсет и две. Купил е етажа да си живее на него, настанил е приятели и семейството си, после осъзнал, че го експлоатират и ги изхвърлил до един. Сега се шири сам и рисува много, много лоши пейзажи от балкона си. Базил не храни илюзии за качеството на картините си, но обича да борави с четката. Били го намира за вбесяващ. Джо с часове може да обсъжда всякакви теми с Базил, понеже румънецът не чувства нужда да контролира, да доказва и дори да проучва нещо. Просто се рее и рисува и от време на време се напива като казак и танцува по сабо по ултрамодерния под на огромния си дом. Неговата част от стълбите е облечена в странен, прозрачен блок, все едно минаваш през аквариум.

Четвърти етаж — дебел, луксозен килим. „Яката работа“ — всеки път казва разбиращо Били. Най-горният етаж на сградата е доста малък, понеже част от този под него е мезонет на две нива. Но въпреки това оставя силно усещане за Джеймс Бонд в пентхаус в Сохо и коронният номер на Били е особено умело да се възползва от атмосферата. И на тази врата има ключалка с код, която обаче е по-сериозна и по-старателно пазена.

— Били! — подвиква Джо и блъска по вратата. — Какво, мамка му, става тук? Добре ли си?

Били Френд не отговаря. Не е необичайно. Той спи тежко и твърде рядко остава сам тук горе. Вероятно си надява копринения халат.

— Хей! Уилям Френд! Тук е Джошуа Джоузеф Спорк и преди да отцепиш към по-топли страни, трябва да ти пошепна нещо на ушенце! Били! Отвори! — Джо отново блъска по вратата и сърцето му прескача рязко и мъчително, когато бравата щраква и вратата се открехва съвсем леко.

О, по дяволите.

От една страна, Джо никога не е изпадал в подобно положение досега. От друга, доста филми е гледал и знае, че вратите, които се отварят при докосване, са лош знак. А и гласовете от Нощния пазар започват да се надвикват в главата му: стари и позабравени инстинкти му подсказват да си обира крушите.