Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 73

Джо се кани да възрази, макар че много иска да приеме, ала Били Френд тежко го настъпва по пръстите.

— Не е ли изумително — казва Били весело, за да прикрие приглушения агонизиращ писък на приятеля си. — Върховна работа. И къщата ти е направо страхотна, Тед. Звънни ни! — И подава визитката си с две ръце, като японците; а Тед я взима по същия начин и се покланя над нея. Били продължава: — Ако имате нужда от още някой ремонт, „Френд и компания“ с удоволствие ще ви посъветват и ще ви асистират, като приложат обичайните такси и тъй нататък, разбира се. И пито-платено… — Били отстъпва леко нервно, сякаш Шолт се кани отново да му скочи.

— Да — съгласява се старецът. — Пито е. Може би ще успеем да спасим истинските пчели. Наистина би следвало. Когато истината се разнесе… — а след това мъглата отново се плъзва върху лицето му — внезапно — сякаш я е сдържал през цялото време и тя внезапно му е избягала. — Трябва да тръгвате. Тук не е безопасно. Не и сега. Вече не е. Те ще дойдат. Непременно. Първо тук ще проверят. Вървете бързо. Ползвайте задните стълби!

С тези думи замъква гостите си до друга врата откъм отворените прозорци, а Били Френд издава скимтене като куче, което гълта катерица цяла, понеже Шолт отваря вратата и тътенът на морето не нахлува навътре, а блъвва изотдолу.

— О, мамицата му! — възкликва Били, пребледнял като платно и когато Джо поглежда надолу, незабавно разбира защо.

Парникът е кацнал на самия ръб на скалите, земята под него е изядена от вълните. Цялата задна част на помещението стърчи над бездната. Цялата галерия, с все обветрените дъски и ръждиви перила, стърчи на двайсет фута навън над бурното, белопенно море.

— Вървете! — виква Шолт. — Не е безопасно!

И Били му казва, че не, изобщо не е, юрва се към задното стълбище и се шмугва в колата.

Докато се отдалечават, той е стъпил здраво на педала и от устата му изригва изобретателен поток ругатни, а Джо гледа назад и вижда Тед Шолт да се очертава на фона на небето, с ръце разперени широко, сякаш разтваря водите. В отговор на молитвата му от парника и във въздуха се издига грамаден въртоп от пчели — рояк, когото вихрената мъгла обгръща и около когото се кълби, а пчелите образуват стрелоподобна формация и се понасят над морето. На Джо първоначално му хрумва налудничавата мисъл, че мъничките роботчета на пружина са излетели, и се чуди дали това означава, че е съучастник в някакъв странен обир или е станал майстор акушерка.

— Нямам представа, Джоузеф — отвръща Били Френд и Джо осъзнава, че сигурно е заговорил на глас. — Но ми е кристално ясно едно — и то е, че следва отстъпление в проклетия пъб и оттук насетне не бива никога повече да споменаваме този ден.

Шолт още гледа пчелите — може би се бои, че те няма да се върнат, обидени от металните си роднини, — когато Били превключва скоростите и спуска колата по стръмното, а парникът изчезва от поглед.