Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 58

— Ясно… — все едно решението е взето.

И всички си тръгват. Не си дават труда да влязат при Вон и да му обяснят какво става. Просто се вдигат и си отиват. На следващия ден, когато той идва да провери как е минало, никой от тях не иска да говори с него, дори да го погледне в очите, и накрая отива при Рой Годрик и пита какъв е проблемът.

— Съжалявам, Вон — казва му тихо Рой, — но си вън от играта. Провали се на запознанството си. Това е.

Виж сега, досега не бях чувал някой да се е провалил. Да не издържиш да — тогава опитваш отново. Но да се провалиш, тъй че Братството никога да не те вземе… Дори не знаех, че това е възможно.

— Какво? Какво си си наумил? — изумява се Вон.

— Точно каквото казах, Вон, момче — обяснява Рой. — Няма да станеш един от нас. Никога.

— Ама аз издържах! Прозрях какво сте сторили и издържах. Показах Покоя. Знам, че го показах.

— Не, момче. Ти не притежаваш Покоя. И сега не си, и никога няма да станеш Оплаквач. Върви си!

Рой сочи към вратата, а Вон Пери просто си излиза, понеже не знае какво повече да стори.

— Съжалявам, Ричард — казва Рой Годрик на таткото на Вон, и Ричард, вместо да се ядоса, просто свежда глава и казва, че и той съжалява.

— Но си знаел, Ричард, нали?

— Аха — отвръща Ричард Пери.

И излиза след момчето си.

Е, да му се не види, седях си в кръчмата, пиех си питието и се чудех дали не съм бил на косъм да ми се случи същото. И накрая, след като гушках все същата пинта към час и по-скоро я зяпах, отколкото да я пия, татко ми идва и сяда срещу мен.

— Добре ли си, Били?

— Добре съм — казвам му аз, но не съм.

— Бедното копеле — заявява той.

— Е, все ще си намери друга работа, нали, а Ричард ще обучи някой от другите хлапета или нещо такова…

Татко обаче ме гледа все едно нещо ми хлопа дъската и осъзнавам, че изобщо не е ставало дума за сина. Говори за бащата.

— Тате — казвам, понеже трябва да знам, Джоузеф, светът ми е обърнат с краката нагоре и съм объркан, че се оказва, дето има правила, за които не знам, и за нарушаването им — наказания. които не съм си и представял. — Какво сбърка Вон?

— Заради клетвата е — отвръща той. — Обещанието на Оплаквача. Помниш ли го?