Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 57

Та довърших аз моя човек и след това си извадих триона и се обърнах към най-близкия стенещ призрак, и казвам:

— Добре, скъпи ми бедни друже, дойде време да те разпоря и съм твърдо решен, та най-добре скачай на тая маса и спести на натъжените си роднини грозната каша!

Ха! Тогава той за малко да намокри гащите и, разбира се, Оплаквачите влязоха и ми кимнаха. Казаха, че съм показал Покоя, нали, и е ясно, че го притежавам, ако и да не съм го знаел.

Забавна история беше и всъщност даже се гордеех доста след случката, как ме похвали за поведението ми Джак Аскот — той беше на почти сто тогава, — който рече, че когато изпитвали Винс Алейн едно време, сторили горе-долу подобен номер

— „Кървавата булка“ му се викало, жена от местната кланица носела комплект кравешки вътрешности на врата и сватбената й рокля била разрязана. Винс за малко да припадне и после, да пукна, ако лъжа, отишъл право при нея и я целунал в устата. Влюбил се на място и се оженил за момичето. Както и да е, та Джак каза, че по-хубаво нещо не били виждали оттогава.

А после дойде денят, когато проведохме теста на младия Вон и Ричард каза, че е най-добре да намерим нещо особено зловещо, понеже синът му има стабилни нерви.

Та в книгата — има си истинска книга, можеш ли да повярваш, и си представям, че днес би струвала камара пари, най-вероятно е една-единствена — има около дузина наистина отвратителни неща, които са правили едно време. И най-лошото е да вземеш труп на отлъчен поругател и да зашиеш вътре котки, а на момчето, което ще прави изпитанието, да речеш, че това е добрата ти стара майчица или близък роднина. Колкото си щеш зловещо е. В днешно време, разбира се, няма начин да спретнеш такова чудо, дори ако имаш желание. Но за Вон Пери намериха начин и ето какво направиха: снабдиха се с умряла маймуна, избръснаха я цялата и й нарисуваха моряшка татуировка, и след това я туриха в костюм и й размазаха главата така, че да не може веднага да се познае дето не е човек, просто изглежда много грозен. А после, е, не можеха да ползват котка, това щеше да е нередно — та хванаха един лисугер от боклука, малко го замаяха с натъпкано с упойка консервирано месо и го зашиха в бедната мъртва маймуна. А след това туриха Вон Пери на длъжност.

Направиха го в залата на Алейн, понеже там има двустранно огледало, та старият Винс да държи под око момчетата си, докато работят, и да е сигурен, че всичко е порядъчно. И всички се натъпкахме отзад да видим какво ще стане. Ето ви го Вон, хваща се с трупа, а коремът на маймуната шава и се гърчи. Младежът поглежда към него, но движението спира, та нашичкият се връща към работата си. И в този момент пак се случва, а се носи и онзи страховит звук, кълна се, че никога не съм чувал такова нещо, писък, достоен да си помислиш, че някого разпъват на кръст направо до теб, и гвоздеите минават през кост и сухожилия. Кълна се, Джоузеф, никога не съм чувал такъв вой. И всички си мислим, че го издава Вон, който е видял какво става, но не е той. Лисицата е, пищи колкото сили има. Вон… Той се пресяга, все едно подава соса в неделя, и срязва маймуната, след това бърка вътре за лисицата и я изважда и, Дори без да я погледне, й чупи врата и продължава да си върши Работата. А баща ми, който никога не говори за такива неща, Дума не обелва, понеже е срамежлив дъртак, отронва: