Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 313

— Считам това за… извънредно обезпокоително, ако е вярно — каза тя.

Арвин Камърбанд силно се надяваше, че кърпата му е добре пристегната, понеже чувстваше ясно процеса на спихването си. Като възпитаник на добър университет трите жени с Поли му се сториха притеснително познати. Граите. Мойрите. Девицата несъмнено беше (о, Исусе!) Аби Уотсън, с, както изглежда, лодкарския прът на съпруга си в ръка; майката беше Хариет Спорк — гангстерска булка и покорна сестра, която сега очевидно възобновяваше бандитската си кариера, а старицата — ченетата, мили Боже, ченетата! — трябва да беше Сисъли Фоулбъри от „Хартикъл“. Арвин обнадеждено спря поглед на Поли Крадъл. Тя беше дребна, много енергична и… решителна. Дискретно, сякаш не иска да вдига много шум за нищо, си носеше голям пистолет. Стар е, много добре е поддържан и изглежда наскоро е бил използван. Арвин Камърбанд се сети за двамата мъртъвци в дома на Еди Банистър и за другата новина, която Родни му беше натрапил — за смъртта на Еди.

Не са граите. По-лошо: Плетачки са!, гъргори тревожно вътрешният му глас, Вещиците от гилотината! Плетат косите на труповете! Бягай, Арвин! Бягай!

Родът Къмърбанд обаче не бяга от собствения си праг. Той не мърда оттам. Още повече като вземем предвид допълнителното наличие на „Уебли МК VI“, чиято мишена е нечий собствен огромен корем — лесна мишена и от разстояние, но от упор буквално невъзможна за пропускане, дори и с не особено точния „Уебли“.

* * *

Всичко това обаче е скорошна и достойна за съжаление история. В момента, вгледан в тези три извънредно решителни дами и господарката на глутницата с огромната й увереност, Арвин Камърбанд се чувства много изстинал и много дребен. Заглежда се в южна посока, към хавлията си. Въздиша унило

— Мистър Камърбанд — мърка Поли Крадъл, — бихте ли били така любезен да дойдете с нас?

Някъде в дълбините на апартамента той си има паникбутон със сателитна връзка, който носи в джоба си непрекъснато. Всъщност бутонът е на верижка, за да го взима и под душа, но му пречи на сапунисването и е — понеже е по дизайн не на „Епъл“ или „Сони“, а на Министерството на отбраната — извънредно грозен. Следователно сега се намира доста далеч от собственика си, дори ако Арвин се беше сетил да му смени по някое време батерията. Той поглежда пак към лодкарския прът, по дръжката на който с големи букви е нацапотено с боя УОТСЪН и изстива — още повече, — щом проследява съобщението, вложено в надписа. Аби Уотсън го гледа зловещо.

Арвин Камърбанд въздъхва и позволява на жените да го отведат.

* * *

— Грешката, която си направил — казва в дома в Хемпстед Хийт Поли Крадъл, — се корени, ако ме извиниш, в самооценката ви по повод враговете — от които нападението ви върху Джошуа Джоузеф Спорк ме прави част. Вярваш, понеже с Родни това ви устройва като емисари на велик и могъщ заговор в служба на търговската и личната печалба, че ти и чаровното ти другарче мистър Титуисъл притежавате така наречените морални низини.

Мърсър Крадъл се е настанил зад бъбрековидно бюро от другата страна на стаята, наблюдава работата на сестра си и прелиства обемна папка. Плетачките са се разположили в зловещ плътен полукръг и също следят развоя на събитията. Сисъли Фоулбъри е заела най-голямото кресло — дървено и люлеещо се, напълно неподходящо като за разпит — и очевидно много му се наслаждава. Пие чай и сърба заради металните си зъби. На книжен рафт в дъното на помещението се обляга висок, масивен господин в дълъг шлифер. Той тъне в сянка, но Арвин Камърбанд разпознава „най-търсения престъпник на Великобритания“ по очертанията на брадичката. Има обаче нещо… стегнато… в него. Сякаш някак е навлязъл в зрелост.