Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 312

Арвин не си представяше да иска помощ. Тази ежедневна церемония беше неговата възможност да се самооцени в пълното си великолепие. Всяка пълна шепа беше спомен за мащабен, разточителен, вкусен пир; всеки паунд беше натрупан в наслада и представлява физическо изобилие и похот. Той ценеше скритите под кожата си истории почти толкова, колкото се и наслаждаваше да владее това превъзходно тяло. Арвин Камърбанд не беше просто тлъст и се явяваше много повече от затлъстял, което е потиснически термин, тъжен мизерен епитет, измислен от пуританите и страхопъзльовците и вероятно плод на ревност. Той се имаше за гигантски и се възправяше в специалната си душ-кабина — с бетонен под и огледални стени — под напора на множеството струи вода, които го стържеха и ексфолиираха. Така си въобразяваше, че прилича на самия Посейдон. Отбелязва си наум да си потърси тризъбец и рибешки костюм. Великолепният Арвин, бог на водата.

За съжаление, всичко е преходно. Той излезе от душа и огледа лосионите си. При Арвин подготовката за вечер навън можеше да отнеме и цял ден. Но наградите бяха равни на усилията: жените — във всички форми и размери, на всякаква възраст, от какви ли не ъгълчета на Земята и всевъзможни съсловия, — щом преживееха първоначалното си модерно колебание да бъдат обгърнати от мъж с неговите мерки, се оказваха силно запленени от тялото му и изпитваха желание да се хвърлят върху му и да се търкалят в него. Настоящата му приятелка, Хелена (по всякакви стандарти извънредно красива, освен това аржентинка по рождение и чудовищно богата), беше обявила посредством електронната поща намерението си да го храни с хайвер с пръсти и да го язди като пони за поло. Това беше идея, която според Арвин Камърбанд съдържаше съществен потенциал.

След това звънна звънецът. Хелена беше подранила, но страстта, помисли си Арвин Камърбанд, е черта, която беше способен да възприема само с благодушие. При все това жената му трябваше да се научи и на търпение. Задачата по подготовката на Арвин за битката беше дълга и славна. Може би щеше да й позволи да помага. Представи си я как, облечена без съмнение в някоя дълга вечерна рокля, сръчно се катери около връх Камърбанд, щателно и дори благоговейно прилага мазилата му — идеята му се стори определено привлекателна.

Той се уви през средата на тялото с хавлията — правена по поръчка — и леко пристъпи към входната си врата. Вдиша, така че да изглежда възможно най-огромен, и я отвори широко.

— Щом дупето разклатя, събирам всички мацки от квартала! — изпя Арвин Камърбанд и се изпъчи в героична поза.

Нито една от жените на прага му не беше Хелена, а една от не-Хелените го зяпаше и се усмихваше с очевидно стоманени зъби. Бяха общо четири, или по-скоро група от три и циркова дресьорка или пък божествена ловджийка, която стоеше настрани и в лицето на която Арвин с мъка разпозна показаната му на снимките от разузнавателната мисия Мари Анжелика „Поли“ Крадъл.