Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 29

Били демонстрира стокаратовата си усмивка.

— И кой е собственикът?

— Един джентълмен никога не издава такива неща.

— Дама е значи.

— Смятам, че без страх от разчупване на печата на професионалното доверие можем да кажем, че тя е от женски пол.

— И не съществува съмнение на кого принадлежат предметите?

— Никакво. Много достолепна стара гарга, така бих казал.

— Придобила ги е на разпродажбата, която спомена?

— Ах. Тук вече ме хвана, Джоузеф. Заради моя нещастен навик да утвърждавам за всеки предмет, чийто произход нямам свободата да разкрия, че идва от разпродажба на наследство. Това отблъсква въпросите и създава подходящо усещане за gravitas.

Той вдига вежди така, че приятелят му да се възхити на ясната, неподлежаща на съмнение честност в погледа му.

Джо чака. И чака. И чака, добил леко наранен вид. Накрая…

Метни ми ги този следобед — казва Джо.

Били Френд се ухилва и подава ръка да сключат сделката. Плаща сметката и взима телефонен номер от сервитьорката. Джо увива отново еротомата в хартиената му опаковка — за пренасянето.

Липсваш им на Нощния пазар — осведомява го Били от вратата към улицата. — Питат за теб. Не е същото без… Така де. Трябва да наминеш.

Не — отвръща Джо Спорк. — Не трябва.

И дори Били Френд не оспорва това твърдение.

* * *

Сирената на влекач отеква над реката. Джо Спорк изтрива за момента Били от мислите си — лошите новини в крайна сметка винаги те намират — и избира ключ от количката, след което пресича мрачно пътя и слиза в тясна, зловеща задна уличка до заключена с катинар порта, вмъква се през процеп между две сгради и накрая стига до редица ръждиви и обрасли с мидички врати, обърнати към реката. Входове за предатели най-вероятно или водни гаражи — но за много малки лодки. Възможно е и по времето на по-ниското ниво на водата да са били съблекални за плажуващи. Джо си няма представа. Призрачна архитектура, която още се крепи, след като причината за съществуването й е изчезнала. Сега обаче в една от кабинките съхранява онези късчета от миналото му, за което не иска да мисли особено много. Отваря вратата на всеки няколко месеца, колкото да се увери, че водата не се е вдигнала над нивото на малката чертичка червена боя, която отбелязва на стената всяка есен, но като изключим това, оставя тайните на помещението на мира.

А то, без съмнение, си има тайни. Съседният чифт врати, както случайно знае Джо, изобщо не води към склад, а се спуска до старо бунище за муниции, свързано с участък от викторианските тунели на канализацията, който пък води към средновековна крипта, а тя на свой ред влиза под стара пивоварна. Човек с точна карта може да върви оттук до Блекхийт и изобщо да не излезе на слънце.