Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 273
Ник Харкауей
— Да — казва Джо отсъстващо. — Досетих се къде е, докато бях вътре.
— Шолт каза, че си. Беше като откровение за него. Като ангел, каза той. Но аз бях… — Пери млъква. — Дърдоря като идиот.
— Не, няма нищо.
— Не съм говорил доста време.
— Всичко е наред — уверява го Джо. — Та какво казваше?
— Когато той ми го сподели, бях, ами… уплаших се. За първи път от койзнайкога имах някаква надежда, че ще намериш тая благословена шашмалогия и ще я завреш в общия им задник, нали така? — Пери се разсмива. — Макар че може би е по-добре да си я къташ и толкоз. Пази я на сигурно място.
Истинско облекчение е да може да говори за това на глас Джо го е крещял в рими от… не знае колко много дни.
Мръщи се и прави несигурен жест с ръката си — насам-натам. Казва:
— За момента е на безопасно място. В Часовника на смъртта е. Тя го прати на дядо ми и той го държеше в Часовника на смъртта, понеже е толкова грозен, че никой не би го погледнал дважди. И ми го завеща за „специални грижи“. Мислех си, че просто се държи досадно и учителски. А сега той е в онези типове и те дори не знаят… Всичко това — махва към себе си, към синините си и като цяло към „Щастливите декари“ — и той си е бил в тях през цялото време. Вероятно го държат в склада.
Вон Пери го гледа.
— Е, сигурен съм, че знаеш какво значи това за света като цяло — казва накрая. — Понеже дявол ме взел, ако аз зная. Не, кълна се в Бога, не ми казвай. Дявол да го вземе, не искам и твоите проблеми накуп с моите, ясно?
Джо Спорк клати глава. Има желание да се върне в естествената си среда, дори ако трябва да се скрие под улиците сред Каналджийския обход, в стаите, с които тошърите не се занимават.
Автобусът спира за малко и при тях се качва мъж, който сигурно е берач на плодове. Ръцете му са омотани в лейкопласт. Носи тениска, изписана с европейски букви, които Джо не познава, и носи бяла пластмасова торба, пълна с извънсезонни парникови сливи.
Джо Спорк обмисля добрия си късмет. Избягал е от силно охранявана институция в компанията на чудовище, което се оказва доста мило. Изплъзнал се е от вероятно голяма потеря — със скорост, с потайност, в хаоса. И е сам-самичък на света — като изключим Вон Пери, — който знае местоположението на калибрационния барабан.
Само те двамата.
— Оттук нататък няма други спирки чак до Лондон — известява шофьорът.
За момент Джо е завладян от клаустрофобия, а след това умът му скача настрани и се скрива зад ъгъла. Не е клаустрофобия. Вие му се свят, понеже е извадил невъзможен късмет. Пряк път чак до дома. Обратно при Мърсър и Поли. Пери му дава отговори на въпроси, които отчаяно си задава. Пери в ролята на довереник на Шолт в мига на странната яснота на прага на смъртта. Пери, най-търсеният в страната човек, се оказва сроден дух.
