Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 232
Ник Харкауей
— Часовников механизъм е — обяснява. — Не е електрически. Или поне не мисля, че е електрически… — ухилва се и се навежда с лупата, протегнал пръст на четвърт инч разстояние от пчелата. През стъклото вижда как нишката се изправя, статичният заряд от пръста му я дърпа. Фатално за електрониката. Няма проблем за часовниковите механизми.
Размахва пръста си в едната посока, после в другата и така развива нишката донякъде. Опитва отново, а накрая тя полита към пръста му и пада. Той си поема дъх. Пчелата не помръдва.
Бавно връща всичко по местата му — пласт след пласт, — последни намества крилцата и рамката и накрая оставя пчелата на масата.
— Е — казва Мърсър след малко, — предполагам, че не е в по-лошо състояние, отколкото първоначално.
След малко тримата зарязват заниманията с пчелата и се захващат с колекцията от плочи и малкия преносим грамофон, известен като Прасенцето.
Малката машина наистина издава тихо сумтене, докато Джо Спорк навива манивелата и после стържещо квик! когато се стига до крайното натягане на пружината. Майсторът слага първата плоча на грамофона и нова игла в щипката и спуска главата.
Призрачният глас заговаря Джо отново, стърже през десетилетията задавено и меланхолично. Баба му. Неговата кръв. Това дори не е писмо, както се оказва. Джо Спорк се чуди дали тя е притежавала собствено записващо устройство. Може Дениъл да й е направил. Представя си я сама на бюрото й и въображението му я снабдява с мастилница и истинско перо в ръката, понеже всичко това се е случило преди много време, Франки си прочиства гърлото и заговаря…