Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 197

— Пчели — казва тя. — Пчели в златен рояк.

— Така мисля.

— И казват, че са наизлезли още рояци. Нови кошери в други градове. Сигурно са си стояли там, забравени по ъглите в очакване на… каквото става сега. Хората ще се плашат. Аз също. Всъщност вече съм уплашена. В Москва и Нанкин вчера е имало бунтове. И в Каракас. Навсякъде по света са, Джо. Оставени са там. Може би скрити.

— Знам. Съжалявам.

— Не се дръж глупаво! — отрязва архиварката. — Бил си сложен на гюме… — и го стрелва с поглед, после се вглежда повнимателно. — Нали го разбираш? О, мили Боже, момче, разбира се, че са те използвали! Не ми казвай — обръща се към Поли — че той се е цупел и си е представял, че цялото това нещо е негово дело? — и когато момичето кимва, Сисъли се ухилва. — Пипнах те! Ти поне си наясно. Ако се порежеш с длетото, длетото ли е вината? Не. Не винете инструмента.

Джо не е поглеждал на положението от тази гледна точка, усмихва й се благодарно. Тя му се мръщи буреносно и продължава:

— Добре, ръскинитите… Има много за разказване и доста неща, които трябва да знаете. Ще повикам Фоулбъри да ги зададе. Но за момента според мен незабавно ви трябва съкратената версия…

— С уточнения, където е необходимо — отвръща Поли Крадъл и Сисъли Фоулбъри я стрелва с одобрителен поглед, като отвръща, че ще уточнява, но и общата рамка ще й свърши работа.

* * *

„Хартикъл“, предупреждава ги Сисъли Фоулбъри, е като стара викторианска газена лампа на тъмна улица: примигваща светлинка върху стълб от ковано желязо, заобиколен от зеленикава мъгла. Близо до лампата всичко е ясно. Историята на ръчния часовник, възходът и падението на часовниковите механизми, все още живият чар на грамофона… всичко това са истории ясни и прости. По-надалеч в мрака обаче ситуацията става все по-странна, като например колесницата на пружина на Лудвиг Лудия, с все железните коне, карани от маховици, които вероятно никога не са съществували освен в ума на австрийския мошеник занаятчия.

И накрая са историите, които са безсмислени или няма начин да са верни: слухове за полуистини и доклади за прошепнати тайни. Падението на Ордена на Джон Твореца — известен също като „ръскинитите“ — е една такава история.

Ръскинитите бяха съдружие на майстори, вярващи, че Могъществото на изкуството възвишава човешката душа, просвещава и обогатява. Бяха толкова добри, че когато британското правителство се оказа затънало в недостиг на ресурси и в отчаяна нужда, събраха на служба на каузата всички намиращи се в Англия монаси от ордена и ги сложиха да работят с гений, за да създадат военни машини.

Геният беше жена, дошла в Англия да търси убежище, й живота, и в работата си тя беше темпераментна и вбесяваш каквито често се оказват гениите.

Предвид естеството на сътрудничеството, продуктите на това начинание бяха необичайни, дори ексцентрични. въпреки това бяха потресаващо ефективни. Ръскинитите правеха машини и превозни средства, разкриваха полезни научни тайни и си съперничеха с „Блечли парк“ в способността си да разгадават неразгадаеми загадки и да мамят врага. Бяха толкова ефективни, че продължиха да съществуват и след края на войната, подсилваха британската защита срещу Съветите и никога не споделяха дори с американците, които по това време бяха въвели в практиката (Сисъли Фоулбъри изсумтява) споразумението за споделяне на ядрена информация с военните си съюзници.