Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 150

Ник Харкауей

Шашавата Кейти посяга към жакета на Джеймс Банистър и не улучва, старческата й длан вместо това се гмурва към слабините му. И за първи път широка, лукава усмивка озарява лицето й. Взира се в униформения младеж и си кима утвърдително.

— Бедни човече — казва ясно, стрелкайки с лудите си старчески очи Шем Шем Циен, — ще ви трябва нещо по-сериозно, за да се оправяте в живота!

Еди Банистър отмества дланта й с деликатен жест и съвсем лекичко изменя Джеймсовия си глас.

— Досега неизменно се е оказвало, че онова, което притежавам, е напълно достатъчно за изпълнението на задачите ми, Ваше Величество.

Тя отново се усмихва, предоволна:

— Без съмнение е така. А сега той ще ви предложи „забавление“, за да се убеди, че сте истински мъж…

Предупреждение значи. Интересно. И с едно финално „Късмет, момко!“ и почти недоловимо изшумоляване на хартия. Докато тупва с другата си ръка в метална купа с плодове и ги пръсва по масата, в най-добър шпионски агентски стил Шашавата Кейти пъха бележка във вътрешния джоб на британския емисар и без да откъсва очи от Опиумния хан, изсумтява:

— Не като някои!

Следва много подчертана, нервна тишина.

— Мили Боже — възкликва Джеймс Банистър пред Опиущ. ния хан, — мислех си, че ще ми откъсне проклетия чвор. На косъм се измъкнах, а?

Опиумният хан се взира в него, после изнамира отнякъде дипломатичен смях и кима одобрително.

— Вярно си е, капитан Банистър. Самата истина!

— При туй, чини ми се, вашето старо майче е било страхотна мацка едно време, а?

Шем Шем Циен плесва с ръце.

— Капитан Банистър, вие сте рядко бижу. Много подобрихте настроението ми… Почести за нашия гост! Накарайте лебедчетата ми да донесат лебеда!

Миг по-късно стаята се изпълва с жени с много малки одеяния, изработени от пера. Някъде сред многото гола плът се намира и вечеря на златен поднос.

* * *

Еди Банистър е стъпила с единия си крак в разклонението на дърво и с другия — в тясна примка на въже, провесено от перваза й. Все още е с мустаците на Джеймс Банистър и в допълнение — корава долна дреха, направена от материал, какъвто не е виждала преди и който — в извънредни случаи — би й предложил умерена защита от леки оръжия. Абел Джасмин е наблегнал на думите „умерена“ и „леки“. Така ще бъде по-трудно някой да я пореже с прав бръснач например. Няма да я защити от, да речем, арбалетна стрела или изстрел от оръжия, каквито носи охраната на Опиумния хан, която патрулира отдолу. Никак даже. Еди се опитва да се съсредоточи върху сегашната си задача, която е да се изкатери по стената на двореца на Шем Шем Циен над главите на тримата патрулиращи войници, за да посети майка му в покоите й, без да я хванат. На стражата й отнема безумно много време да обиколи, както й се струва, всъщност твърде маловажен участък в градината… Аха. Еди надушва тютюн.

Прекрасно. Сега пък са спрели да дръпнат по фас на около трийсет фута от скривалището на шпионката.

А на хартия планът изглеждаше толкова хубав!

За допълнително затруднение голяма и забележително грозна стоножка е подела разходка по ствола в посока на крака на Еди. Всъщност ловува. Отвратителното същество няма концепция за относителен мащаб — то очевидно възнамерява да завладее прасеца й с изненадваща атака, да го парализира с едно отровно ухапване и да пирува с наслада. В малкото му, разпиляно мозъче хищното насекомо е напълно скрито от крака на Еди Банистър.