Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 125

Родни Титуисъл поглежда със съжаление към Джо, сякаш да каже „Този човек приятел ли ти е?“ и „Нямаше нужда да ми го причиняваш, само питах“.

— Мили Боже — додава Мърсър с нарастваща радост. Л Случайно под ръка са ми и обувките на клиента ми. Джо, идиот такъв, обуй си ги, иначе ще получиш мускулни крампи в пръстите и тогава къде ще му се види краят на компенсациите? Джоузеф! С мен, ако обичаш… той често е разсеян под напрежение — уверява Мърсър Крадъл и помага на Джо да си обуе обувките. — Потисната вина, свързана с ужасните дела на баща му, нищо чудно. Знаете ли, та той веднъж излезе на среща с една дама от полицейките сили и й предложи брак по време на десерта — доста екзотично — и тя, разбира се, отговори „не“, е, та кой би се съгласил, когато тепърва предстоят кафе и петифури? Кажете ми, мистър Камърбанд, откога не сте си виждали глезените…? — Мърсър продължава да бръщолеви безспир, докато не излязат от обхвата на чуваемост и не стигнат до улицата, и тогава той и немият му спътник натикват Джо в една кола.

Ръскинитите ги гледат изпод воалите си, мълчаливи и бездейни като гущери на стена. Един от тях прави две люшкащи се, птичи стъпки, после се отдръпва. Не издават нито звук.

— Джо, добре се справи — заявява Мърсър. — Беше чудесен. Но е ясно като бял ден, че сме загазили здравата. Насред дивата джунгла сме. По неизвестна причина, която все още не съм нроумял, в дълбините се размърдват титани и сенки пълзят по стъбището. Както би казал най-младият ми братовчед Лоурънс, насадили сме се на пачи яйца. Това по случайност е Реджи, от време на време го раздава мой бияч… — той посочва натопорчения младеж отляво — по принцип е в пенсия и ще става ветеринар, би ли повярвал, моля ти се, но през идните десет минути може да му довериш живота си, само че недей, вместо това вярвай на мен. Както и да е… добър вечер и какво, на майната си, става, а пробвай и агнешкото, великолепно е!