Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 122
Ник Харкауей
— Именно — съгласява се Родни Титуисъл меко. — Ох! Напълно съм съгласен. А ако сега вече се чудиш как е било построено подобно нещо, то отговорът в крайна сметка е — от отчаяние. Или по невнимание — нещо, което е, боя се, типична черта за историята на оръжията за масово разрушение. Достатъчно е да кажа, че проектът е стар. Вече наистина няма значение. Разбиращата машина е устройство, което би позволило на всеки един в даден момент да узнае истината — без опасения от грешка. Нали виждаш колко е привлекателно — да измамиш врага и да знаеш, че измамата е била успешна; и да разгадаеш лъжите му непогрешимо. Мащабно стратегическо предимство. Интересът на създателката не е бил такъв, разбира се. Тя беше идеалистка. Това е термин, добил значение на човек, който е с ум неясен и наивен, но по онова време големите идеи са били много модерни. По-добре да живееш чрез науката, знанието ще ни направи богове… и ето я нея с машината й за истина. Измамата ще остане в миналото. Разбиращата машина ще ни въведе в нова ера на просперитет, икономическа стабилност, научни пробиви, социална справедливост… Но използвана не тъй мъдро, както е намислено, може да намали ползата от други неща. И както казах — наистина ли искаме да знаем истината за всичко? За всеки? Всичките ни любови, копнежи и страхове, разкрити с един поглед? Слабостите и дребнавостите ни? Греховете ни? Историята е кладенец, мистър Спорк, дълбок кладенец, прокопан в пластовете на миналото, през костите на лудостта и убийствата. Когато се препълни, най-добре ще е да си потърсим повисочко местенце. Тази машина, тази Разбираща машина, която толкова кавалерски реактивирахте… тя е като стоте дни дъжд. Само дето дните са хиляда. Тя е потоп и аз не съм Ной. Аз съм Кнут.
Родни Титуисъл се е обърнал в седалката си и сега гледа Джо трескаво и повелително. Всеки момент ще посочи с пръст като на плакат за мобилизация.
Джо Спорк не остава студен. Разбира се, че е притеснен. Но няма отговори и знае, че се намира ако не в корема на звяра, То несъмнено в пастта му — и се търкаля към гърлото. Не иска го окуражава да преглътне.
Мистър Титуисъл понижава глас, за да придаде тежест на най-искрената си молба:
— Така че нека ви запитам отново с цялото си сърце: как да го изключа? Как да го овладея? Как да го настроя? И какво се надявате да постигнете с него?
Джо гледа събеседника си и знае, че мистър Титуисъл вярва във всичко, което току-що е казал. И в същото време Нощния пазар в главата му шепнешком отбелязва, че цялата истина може да бъде извъртяна умело и да създаде възможно найелегантната и извънредно измамна лъжа.
— Да речем — казва Джо, като затваря устата на въображаемите упорити възражения на Мърсър, — хипотетично да предположим, че всичко казано от вас е вярно, защо просто не дръпнете щепсела на апарата?
Родни Титуисъл кима:
— Може и да пробваме. Но как човек да призове обратно пчелите? И как да разбрем, че сме успели да сложим край? Дали при бъзикането на машината няма да усиля мощността й и да предизвикам хаос, да съсипя народа си и себе си? Или да активирам някакъв „мъртвешки спусък“ и да ни навлека Армагедон? Не. В дългосрочна перспектива е по-добре да си осигурим помощта ти. Тази задача трябва да се изпълни както трябва.
