Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 17

— Кажи бе, татко, за паричките, обещавам ти адски много да залягам в училище, особено по граматика — казах.

— Тихо, Никола̀! — кресна татко. — Искам да чуя отговора.

— Шарл дьо Бац д’Артанян — обадих се, — роден е в Люпиак, окръг Жер, и се е споминал в Маастрихт (1611–1673). Е, ще ми дадеш ли сега паричките?

— Никола̀! — изкрещя татко. — Ти си невъзможен! Попречи ми да чуя отг…

— Да, господине, браво, господине! — извика господинът от радиото. — Правилно, става дума действително за Шарл дьо Бац, сеньор д’Артанян, родом от Люпиак, окръг Жер, и починал в Маастрихт (1611–1673)…

Моят татко е най-страхотният от всички татковци — даде ми парички да ида на кино.

Само не разбирам защо сега татко все ме гледа с опулени очи.

Зайче за чудо и приказ

Днес беше супер в училище! И понеже много бяхме слушали през цялата седмица кажи-речи, учителката донесе пластилин, раздаде по малко на всеки и ни научи как да правим едно мъничко зайче с дълги ушички.

Моето зайче беше най-сполучливото в класа, учителката така рече. Анян не остана доволен и каза, че не е честно, че неговото зайче е също толкова сполучливо, колкото и моето, че съм прекопирал от него; много ясно, не беше истина. С Анян нещата стоят така — понеже Анян е първенец на класа и любимец на учителката, не му е приятно, когато някой друг получава похвали вместо него. И докато Анян цивреше, учителката наказа приятелчетата, защото, наместо да правят зайчета, се замеряха с пластилина.

Алсест не се замеряше, само че не пожела да прави зайче. Той беше вкусил от пластилина и не му бе харесал, та учителката каза, че това е последният път, дето се опитва да ни достави радост. Беше чуден часът наистина.

Прибрах се вкъщи адски доволен, с моето зайче в ръка, за да не се сплеска в чантата ми. Втурнах се в кухнята и извиках:

— Виж, мамо!

Мама изпищя и рязко се обърна.

— Никола̀, колко пъти трябва да те моля да не нахълтваш в кухнята като дивак?

Тогава аз показах моето зайче на мама.

— Добре де, иди си измий ръцете — каза тя. — Закуската е готова.

— Ама виж ми зайчето ма, мамо — рекох. — Учителката каза, че е най-прелестното в целия клас.

— Много хубаво, много хубаво — рече мама. — Сега иди се приготви.

Аз обаче забелязах, че мама даже не ми погледна зайчето. Когато тя казва „Много хубаво, много хубаво“ ето така, значи, че всъщност не гледа.

— Ти не ми го погледна зайчето — казах.

— Никола̀! — викна мама. — Вече те помолих да идеш да се приготвиш за закуска! Достатъчно съм изнервена и бездруго, че и ти да си непоносим! Няма да понасям да си такъв!

Това вече беше малко прекалено! Направил съм зайче за чудо и приказ, учителката казва, че е най-сполучливото в целия клас, даже любимецът Анян завижда, а вкъщи ме хокат!

Адски е несправедливо наистина, ама ха! Ритнах с крак табуретката в кухнята и излязох тичешком, затворих се в стаята си да се муся и се тръшнах на леглото си, но преди това поставих моето зайче върху чинчето, да не го смачкам.

И после мама влезе в стаята ми.