Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 18

— Няма ли малко да престанеш, Никола̀, с тези фасони? — рече ми тя. — Слизай да закусваш, ако не искаш да разправя всичко на татко.

— Ти даже не ми го погледна зайчето! — казах.

— Добре де, добре де, добре! — каза ми мама. — Виждам го твоето зайче. Много е сладичко. Така доволен ли си? А сега ще слушаш или ще се ядосам.

— Не ти ли харесва моето зайче? — рекох и се разплаках, защото вярно, какъв смисъл има добре да се учиш в училище, щом след това у дома не ти харесват зайчетата.

А после чухме гласа на татко от долния етаж.

— Къде сте всички? — провикна се татко. — Тук съм! Дойдох си по-рано!

И после татко влезе в моята стая.

— Какво има? — попита той. — Какво става тук? Чуват се викове още от градината!

— Става това — рече мама, — че Никола̀ е непоносим, откакто се е върнал от училище. Ето какво става!

— Не съм непоносим! — казах.

— По-спокойно — рече татко.

— Браво! — рече мама. — Браво! Вземай неговата страна. После ти ще си най-учуденият, като се провали!

— Аз ли вземам неговата страна? — каза татко. — Ами че аз не вземам ничия страна! Подранил съм по изключение и сварвам драма вкъщи. А толкова се радвах, че ще се прибера преждевременно след такъв тежък ден, бива си я изненадата!

— Ами аз? — попита мама. — Смяташ, че моите дни не са тежки ли? Ти излизаш, срещаш се с хора. Аз стоя тук като робиня, бъхтя се, за да направя тази къща обитаема, и на това отгоре трябва да търпя лошото настроение на господата.

— Аз ли съм в лошо настроение? — викна татко, удряйки с юмрук по чинчето ми, и изтръпнах, защото за малко да улучи моето зайче, а от това то щеше непоправимо да пострада.

— Явно, че си в лошо настроение — каза мама. — И смятам, че ще направиш по-добре да не крещиш пред малкия!

— Струва ми се, че не разплаках аз малкия — рече татко.

— Така, така, кажи си веднага, че го изтезавам — рече мама.

Тогава татко опря юмруци от двете страни на лицето си и взе да обикаля стаята ми с едни едри крачки, и понеже стаята ми е малка, трябваше да се върти все в кръг.

— Ще ме подлудят тук! — крещеше татко. — Ще ме подлудят!

Тогава мама седна на леглото ми, взе да диша често-често и после се разплака, пък аз не обичам мама като плаче, та и аз заплаках, тогава татко спря да обикаля и ни загледа, и после седна до мама, прегърна я през раменете, извади носната си кърпа и я подаде на мама, която се изсекна много шумно.

— Хайде, хайде, скъпа — рече татко. — Ставаме смешни така да се горещим. Всички сме изнервени… Никола̀, издухай си носа… и затова говорим каквото ни дойде на ума.

— Прав си — каза мама. — Но какво искаш, толкова е наелектризиран въздухът днес, пък и малкият…

— Да бе, да бе — каза татко. — Сигурен съм, че всичко ще се оправи. Трябва да си малко психолог с децата, нали знаеш. Почакай, ще видиш.

После татко се обърна към мен и ме погали с ръка по косата.

— Нали — рече татко — моят Никола̀ ще бъде много мил с мама и ще й поиска прошка?

Казах да, защото у дома най обичам като приключваме с караниците.

— Бях малко несправедлива с него — рече мама. — Знаеш ли, че се е представил много добре в училище нашият Никола̀. Учителката го похвалила пред всичките му другарчета.